Адаптация по статията на Шамийла Кешавджи, Goodtherapy.org

Любовта е красива и могъща. Кой ли не е мечтал тя да го споходи със своето безбрежно щастие? Любовта ни дава сила и смелост, помага ни да видим света от един по-красив ъгъл. Но в същото време тя осветява и всичките ни тъмни кътчета, ето защо понякога е толкова плашеща…

Всички ги имаме – частите от нас, които ни се струват слаби, грозни, страхливи, гнусни или срамни. Какво ли не правим, за да ги прикрием! Никой не трябва да ги вижда! Смятаме, че тези части от нас, а като цяло и ние самите, не заслужават съчувствие. Понякога не се чувстваме достойни дори за самата любов. Но как въздейства всичко това, върху способността ни да изградим любяща връзка с друг човек?

Напоследък отвсякъде ни залива посланието, че трябва първо да заобичаме себе си, за да можем да обичаме и друг. Или още по-лошо – трябва да обичаме себе си, иначе няма как да бъдем обичани… Доста отчайващо послание, което само подсилва страха ни и ни кара да се затваряме още повече в себе си. Но не! Не е вярно! Това, че ти е трудно да се обичаш, по никакъв начин не намалява любовта, която можеш да дадеш, нито пък те прави недостоен за любовта на другия. Това, което способността ти да обичаш себе си прави, е, че те кара да изживееш любящата връзка по коренно нов начин.

Какво значи да обичаш себе си?
Да обичаш себе си означава да приемаш всички части от себе си, дори и онези, които ти носят дискомфорт. Това означава да продължиш да се грижиш за себе си, дори когато си толкова отчаян, че искаш да се изолираш и да спреш да полагаш всякакви грижи. Да обичаш себе си означава да се научиш да вярваш едновременно в две привидно противоположни истини – ти си достатъчен точно такъв, какъвто си, а в същото време имаш и поле за израстване. Любовта към себе си не е непроменливо състояние, в което или съществуваш, или не. Ще има дни, когато нежността и добротата към себе си ще идват с лекота, но ще има и други, когато да обичаш себе си ще е истинска битка.

Когато възприемем любовта към себе си като нещо динамично, като действие, като съзнателно усилие, тя става по-достижима. Любовта към себе си не е нещо, което се постига веднъж завинаги. Тя е избор, който се прави ден след ден. Всички ние имаме свободата да си дадем любов и да се отворим към изживяването да обичаме и друг. Когато съумеем да обичаме себе си, това прави връзката ни с другия по-силна. Ето как:

1. Когато се обичаш, можеш да споделиш себе си с партньора без страх
Когато обичаш себе си, можеш да си осъзнат за своите неидеалности без да имаш нужда да ги осъждаш. Ти знаеш, че светът е една непрестанна промяна и тези неидеалности всъщност са възможности за израстване. Нямаш нищо за криене и можеш да бъдеш честен с партньора си за своите недостатъци и за това как се грижиш за тях. И тъй като вече не позволяваш на срама да замъглява виждането за себе си, ти имаш способността да признаеш своите силни страни и таланти – красивите качества, които партньорът ти цени в теб.

2. Когато се обичаш, вярваш в любовта на партньора си към теб
Когато партньорът ти казва колко мил, щедър и привлекателен си, ти можеш да го повярваш. Съмнението в себе си няма да ти попречи да приемеш любовта на партньора. Ти ще знаеш, че даже и да не си перфектен, ти имаш много какво да дадеш и е напълно допустимо някой да те цени. Така не се вцепеняваш при мисълта, че този така прекрасен човек, на когото се възхищаваш, също се възхищава на теб. Когато позволиш на някого да те обича, ти приемаш, че наистина си достоен да бъдеш обичан.

3. Когато се обичаш, можеш да изкажеш от какво имаш нужда без чувство на вина
Когато си приел собствената си стойност, осъзнаваш, че нуждите ти са също толкова важни, колкото и нуждите на партньора. И вместо да се чувстваш в тежест или да се бичуваш, че не заслужаваш внимание, ти ще намериш смелостта да поискаш онова, което ти харесва. Колкото повече приемаш собствената си стойност, толкова по-малко ще търпиш неуважение и грубост от страна на околните. Да обичаш себе си означава да поставяш здравословни граници и да държиш на това другите да се отнасят към теб с уважение.

4. Когато се обичаш, можеш да спориш с уважение
Точно така. Когато обичаш себе си, не преживяваш конфликтите във връзката като края на света. Не приемаш веднага всичко лично, което пък води до по-малко самообвинения и гняв. Така вместо да се засрамваш или пък да си го изливаш върху партньора, ти имаш възможността да поемеш отговорност за действията си с ясна мисъл и осъзнатост. Спокойно ще можеш да изразиш своите притеснения, знаейки че имаш правото да бъдеш щастлив и чут. Ще окуражиш партньора да те разбере, точно както ти ще се опиташ да разбереш него. Без да бъдете заслепявани от срам, съмнение и страх, двамата ще можете да си сътрудничите, за да намерите общо решение, което ще засили любовта ви един към друг и ще задълбочи връзката.

5. Когато се обичаш, можеш да бъдеш независим от партньора
Когато обичаш себе си, не е нужно да изпитваш несигурност, всеки път когато партньорът ти е далече от теб. Когато партньорът го няма, ти все така виждаш своята собствена стойност. Партньорът ти не съществува само за твое утвърждаване и сигурност, той е отделна личност. Ти можеш да подкрепяш развитието на личността на партньора си, както той може да подкрепя развитието на твоята. Интересите и приятелите на партньора няма да бъдат застрашителни, защото ти вярваш, че партньорът ти има причина да се върне при теб. Осъзнаваш, че обсегът на твоя контрол се простира единствено върху собственото ти поведение. Можеш да позволиш на партньора да прави своите собствени избори, с вярата, че те ще са с грижа за любовта между вас. Дори може да откриеш, че когато ти и партньорът ти изследвате живота извън връзката, вие всъщност подхранвате живота на връзката. Защото така можете да споделите своите нови изживявания и открития с другия, чрез което пък намирате нови причини да се радвате един на друг.

Да обичаш себе си означава да откриеш любовта, която искаш да получиш. Да изпробваш какво значи да обичаш и да бъдеш обичан в своята цялост, без повече срам, страх и тайни. Означава да разбираш нуждите си, страховете и силните си качества. Няма нужда от прикриване, няма нужда от срам. Време е твоят автентичен перфектно неперфектен Аз да бъде видян, чут, обгрижен и обичан точно така, както винаги е копнял. Позволи си го!