Адаптация по статията на д-р Сюзан Дилман от Goodtherapy.org
Гневът в различните си форми може да бъде голямо предизвикателство за нас. Надали някой би споменал гнева като своята любима емоция. Но въпреки това той е често изпитвана емоция, особено сред хората, претърпели травматични събития.
Нека изясним някои неща, преди да продължим. С понятието гняв се описват много различни изживявания: бързо преминаващо раздразнение, продължително негодувание, бяс, яд, дори омраза. По-долу ще се фокусираме единствено върху гнева, произтичащ от травмите, с които вървим през живота.
Всеки един аспект от травматичното преживяване може да предизвика гнева ни и то с различна интензивност. Гневът ни е уникален за всеки един от нас – нещата, на които се ядосваме, могат да бъдат различни от нещата, на които се ядосват близките ни или други хора с подобни на нашите преживявания. Освен това гневът ни се променя – това, което ни ядосва, най-често се променя с времето, с различните ни преживявания, както и с изцелението, осъзнаванията и израстването. Гневът, който изживяваме, също може да се променя, например от леко раздразнение да преминем към лют бяс или пък от негодувание да преминем към вътрешен мир. Цялата тази променливост е нормална – като приливи и отливи емоциите идват и си отиват, променят се и преминават от една форма в друга.
Всяка една емоция се изживява чрез тялото, като гневът не прави изключение. Когато сме гневни, лесно можем да разпознаем напрежение в дланите, фрикции в челюстта, пулсиране в главата, които са характерни за тази емоция. Като цяло не е трудно да идентифицираме гнева, тъй като той се отличава с голяма интензивност и носи огромна сила в себе си. Необходимо е единствено да се фокусираме върху себе си, за да го разпознаем.
Интензивността на гнева се изживява и с импулса за действие, който той ни дава – искаме да го изразим с думи или действия. И както много от нас вече знаят, не винаги е добра идея да правим това, което ни идва от гняв ( обърнете внимание, че това не важи за ситуациите, в които животът ни е в опасност – тогава гневът знае много добре как да ни защити). Но какво да правим с гнева, който изпитваме постоянно, поради преживените травми?
Едно по-фино решение е на първо място да осъзнаем каква точно е причината този гняв да се активира. Почти винаги гневът се надига, когато почувстваме, че срещу нас е извършена неправда; когато има приближаваща опасност; когато някой се намесва в нещо важно за нас или нещо важно бива блокирано или ни се отказва. Гневът е с такава интензивност, за да ни даде импулс да унищожим заплахата, да премахнем пречката или да преодолеем препятствието. Или с други думи, гневът често се надига, когато нашите нужди, права или най-съкровени желания са застрашени, нарушени или пренебрегнати. Гневът не е недостатък, напротив, той е емоция, която ни кара да се застъпим за себе си – да отстоим позицията си, да се защитим, да заявим нуждите си и да се погрижим за онова, което ни е важно.
В сърцевината на гнева всъщност се крие заявяване на собствената ценност. Гневът, който се надига, за да ни защити, произлиза от вярването: „Аз заслужавам нуждите ми да бъдат посрещнати, правата ми да бъдат зачетени и желанията ми да бъдат уважени“. Точно това осъзнаване, че под горящата лава на гнева всъщност се крие заявяване на собствената стойност и нужди, може да бъде ключът към изцелението.
И така вместо веднага да лепваме етикет на гнева си като неуместен, можем просто да се огледаме откъде идва той и какво ни носи. Да, не беше честно, че се отнесоха зле с мен. Да, не беше честно, че базовите ми човешки нужди не бяха посрещнати. Не беше честно, че правата ми бяха потъпкани. Не беше честно, че желанията ми бяха манипулирани, така че да са угодни. Признавайки валидността на гнева, ние можем да се научим да заявяваме собствената си стойност. А научим ли се на това, вече няма да имаме нужда да изпитваме преобладаващ гняв, тъй като неговата цел вече е постигната.
По този начин можем да погледнем гнева от нов ъгъл и вместо да се свързваме единствено с подтика му за действие и телесните усещания, сега ние можем да се свържем с неговото послание за ценност и валидност. И така можем да израснем чрез гнева, тъй като сме разбрали посланието, което носи, то вече не е нужно той да се надига толкова често и толкова интензивно.
Израстването чрез гнева не е никак лесно. По-лесно е да беснеем, когато нещо отвън ни предизвика, или пък просто да потискаме гнева, обяснявайки си, че не е хубаво да изпитваме гняв или нямаме право да изпитваме гняв. Гневът преподава трудни уроци. И все пак си заслужава да обърнем внимание какви зрънца мъдрост и истина ни носи този гняв, дори и ако за тази цел се наложи да потърсим помощ.
Гневът е животоутвърждаващ! Време е да се научим да чуваме неговите послания.
