Това е една по-практически насочена публикация за мъже. Наскоро група познати ми зададе няколко важни въпроса. Например. Като мъже може би мислим, че приемаме и разбираме без осъждане емоциите на партньора. Но тъй като в случая е важно не какво мислим ние, а какво усеща жената, съществува ли една по-универсална формула, която да приложим? Така че дамата наистина да се чувства приета и разбрана в общуването с нас. И ако съществува, доколко успешното й прилагане е от значение за успеха на интимността като цяло? Радвам се, че има учени-изследователи, даващи отговори на тези и редица други свързани въпроси. В рамките на този месец с интерес прочетох три от книгите им. В една от тях учените представят резултати от изследването на 3000 двойки, някои от тях в продължение на 40 години. Те проучват и отчитат в огромни детайли психоемоционалното състояние и поведение на мъжете и жените в двойките. Съставят списък с количествено измерими „фактори“, които в последствие ще предскажат успеха на връзката. На тази база разработват и много прецизен статистико-математически модел, предсказващ бъдещето на двойката с 94% точност. Най-важният извод от това проучване ме направи много щастив. Защото винаги съм го знаел. И това мое знание задава и формата на публикациите ми, от ден първи. Ако разгледаме само поведението на дамите, би било трудно да предвидим дали връзката ще има успех или не. Защото поведението на мъжете е много по-значим „предиктор“! Точно така. Толкова много книги по въпросите на интимността са написани от жени за жени. Те обаче са като сърдечна операция, извършена върху грешния пациент. Момчета, ние правим по-голямата част от разликата между това дали връзката ни ще бъде фантастична или обречена. Понякога не разбираме защо жените действат, мислят или говорят по определен начин. И може би понякога ги обвиняваме за неуспеха на връзката. А истината е, че онова, което НИЕ правим и начина по който НИЕ мислим, е от най-ключово значение!
Дамите в тези изследвания изказват две основни притеснения. „Той не е до мен във важните моменти“ и „Не усещам достатъчно силна интимност и свързаност с него“. И зад двете стои една и съща причина – липса на доверие. Всъщност, не любовта на жената създава усещане за доверие в любимия й. По-скоро доверието, което той създава в нея, запалва любовта й към него. Учените са разработили и съответната „Матрица на доверието“. И само тя, сама по себе си, може да предвиди с 84% акуратност развоя на връзката. Нещо, върху което си заслужава да се замислим. Как се гради доверие? Чрез създаване на усещане за сигурност. И тъй като в съвременния свят дамата все по-добре се грижи и сама за физическата си и финансова сигурност, на преден план излиза емоционалната. И така, да обобщим. Жените ценят мъже, които вдъхват доверие. Доверие се постига чрез емоционална свързаност. А тя се постига чрез „настройка“ на мъжа спрямо усещанията, емоциите и чувствата на дамата. Това настройване, така ключово за изграждане на доверие и любов, се осъществяват в пет основни стъпки.
1. Внимание. Безусловното внимание към жената е дар и прекрасен израз на обич. И ако дамата иска да говори с нас, оставяме настрана телевизора, компютъра, телефона или вестника. Дори и темата на обсъждане да е „дребен детайл“ от деня или нещо друго, което не ни изглежда значимо, за нея то е важно и показва желанието й да се свърже с нас. И следва да отговорим с нужното внимание и уважение.
2. Обръщане към нея. Не метафорично. Буквално. Физически. Да се обърнем. Към партньора. За жената интимен разговор е онзи, осъществен лице в лице. Очи в очи. От еволюционна гледна точка като мъже сме предразположени да гледаме на интимността като на игра или на работа в група. В тези ситуации е естествено да заставаме един до друг. Е…в този случай е хубаво да застанем не до, а срещу партньора.
3. Разбиране. Без значение какво ни казва дамата, целта е да я разберем. Как го правим? Като консултанти. Като задаваме допълнителни и доуточняващи въпроси. И ако тя е разочарована и наранена от най-добрата й приятелка, не предлагаме решение, не я отвличаме от темата, не й показваме как да „оправи нещата“, не си правим шеги и не омаловажаваме сериозността на проблема. А задаваме въпроси относно как тя се чувства и какво означава всичко това за нея. И нещата не опират до механичното „Да, разбирам“, а до автентичния ни интерес и желание да разберем защо това е важно за нея. Без значение дали е скарана с майка си, в конфликт с шефа или бясна на нас самите – нека целта бъде разбиране.
4. Изслушване без атака и/или защита. Особено когато е разстроена от нас. Нека в такива моменти не реагираме първосигнално. Почти никой не обича да бъде критикуван или да се усеща като под обсада. Но ако в подобни моменти контраатакуваме, търсим оправдания, рационализираме, спорим, то вероятно само наливаме масло в огъня. Ние говорим с факти, а тя с чувства? Разлика няма. За нея чувствата са факти, след като ги изпитва. Те са повече факти от нашите факти. Всеки наш опит да й докажем, че греши, означава че се опитваме да й докажем, че е грешно да се чувства по начина, по който се чувства. И без значение дали сме съгласни с реакциите й и с това как вижда реалността, емоциите й в този момент са истински. С тях не може да се спори. Затова – нека свободно ги изрази. А и проучването посочва, че именно тези мъже, които в подобни ситуации овладяват гнева си и запазват присъствие на Духа, се радват на най-хармоничните взаимоотношения. И на най-хубавия секс.
5. Емпатия. Разбирането на жената лежи в реалма на ума. Емпатията към нея обаче е от реалма на емоционалността. Тя е и едно прекрасно проявление и свидетелство за любовта ни. Затова нека по-често опитваме да чувстваме това, което и дамата чувства в момента – дори да не разбираме „логиката“ зад чувството. Нека попитаме какво точно усеща. Нека следим внимателно невербалното й поведение. Нека й кажем, че ценим усещанията й и че те са съвсем естествени и правят дълбок смисъл. Да й благодарим за споделянето, защото чрез него я опознаваме още по-добре и я чувстваме още по-близка до сърцето. В моменти на подобно дълбоко откровение няма място за „вярно“ и „грешно“. За „крив“ и „прав“. За „печеливши“ и „губещи“. Понякога в бизнеса и в живота ние, мъжете, играем „zero sum“ игри. Такива, в които за да спечелиш, някой задължително трябва да загуби. Не е нужно да пренасяме този начин на мислене в интимността. Мястото му просто не е там.
Следването на тези пет лесни стъпки може коренно да промени отношенията ни с дамите. И вместо да остават фрустрирани от нас, те започват да се чувстват чути, разбрани и приети. Сигурни и спокойни в прегръдките ни. Дори когато се съгласяваме да не се съгласим един с друг. Затова и в публикациите ми обръщам толкова внимание върху разкриването и разбирането на женската природа. За успешното разрешение на всеки конфликт една от страните в него трябва да се почувства колкото се може по-силно приета и разбрана. Това слага началото на една много хубава промяна. Виждам толкова мъже около мен, опитващи се да впечатлят жените, вместо да ги опознават и да бъдат впечатлени от тях на свой ред. Говорещи непрекъснато за себе си, когато за жената мъжкото внимание, изслушване и въпроси са много по-привлекателни и секси. Да бъдем автентично заинтересовани от дамите е много по-важно от това да се опитваме да бъдем интересни за тях. И нека не забравяме. Онова, което НИЕ правим и начина по който НИЕ мислим, е от най-ключово значение! Когато жената потърси вниманието ни, тя опитва да се свърже с нас по-често на емоционална основа, и следва да отговорим подобаващо. Така изграждаме в нея доверие и усещане за сигурност. И ако се затваряме, караме я тя да се затваря, пренебрегваме я или не съумяваме да се „настроим“ към емоциите й, тя няма да се чувства достатъчно сигурна да бъде себе си с нас. А ние не искаме това да се случва, нали?
Автор: Димитър Хаджиев
Източник: https://5itagor.com
