Манипулацията. Понякога усещаме допира на студените й пръсти. Понякога усещаме диханието й във врата си. Понякога се подчиняваме на другите без да знаем защо. Умелите емоционални манипулатори въздействат директно на подсъзнателните реки в нас. Те го правят напълно осъзнато, с цел да изкривят перцепцията ни за тях и да получат власт, контрол и привилегии. Как можем да се предпазим от умелите емоционални манипулатори? Със сигурност един от начините е да опознаем в дълбочина тактиките, които те използват спрямо нас. В настоящето пътешествие ще се опитаме да подредим и прецизираме някои от най-честите тактики, които те използват.
Една от най-честите тактики, които манипулаторите използват, е да се преструват постоянно на Жертви. Те рядко се чувстват наистина жертви, но държат и искат другите да ги възприемат като такива. Те представят живота си като низ от несполучливи случвания, като целта им е ние да изпитаме чувство на съжаление към тях, което след това те умело използват в своя полза.
Друга тактика е техниката за Проектиране на Вината. Тя огледално отразява тяхната тенденция винаги да обвиняват другите хора и ситуациите за несполуките в живота си. Винаги на тях животът раздава най-трудните карти. И никога те не представят собствения си принос за случването на дадена ситуация по точно този начин.
Друга масово разпространена техника е техниката на Засрамването. При нея емоционалните манипулатори използват всичките си усилия да можем да се почувстваме засрамени от това, че ги обвиняваме неправомерно за направеното от тях. Те винаги са в толкова уникално тежки обстоятелства, а ето ние им отправяме упреци и не се опитваме да влезем в положението им. По този начин ние започваме да изпитваме дълбоко чувство за срам, причинено от собственото ни себевъзприемане като нетолерантни хора. За да разсеем тази емоция, ставаме склонни да правим щедри жестове към тях, като несъзнателно имаме нужда да възстановим собствения си имидж на състрадателни хора.
Друга умело използвана тактика от емоционалните манипулатор е на Минимизацията. Когато използва тази техника, манипулативният индивид се опитва да ни убеди, че грешките, които е направил, не са толкова големи и нараняващи ни. Те представят грешките, които са направили, като съвсем банални. Използват механизма на Тривиализацията, за да омаловажат последствията от собствените си действия. Те, например, могат с покаяние да признаят само за една много малка част от направеното от тях. Тази техника се облича в думи като ”Какво толкова е станало?; “ На всички се случва да грешим, “И аз съм човек”.
Една друга, много силно повлияваща ни техника, е тази на Отричането от думите. При нея първоначално манипулаторите казват нещо, а малко по-късно се отричат от първоначалните си думи. Те ни карат да се чувстваме така, сякаш трябва да си водим записки, когато разговаряме с тях. Правят го за неща, за които нямаме преки доказателства. И в един момент самите ние започваме да се съмняваме дали сме чули правилно, дали не сме си въобразили техните думи.
Много разпространена техника за манипулиране е и тази на Ласкателството. При нея през правенето на постоянни комплименти манипулаторите се опитват да ни обвържат емоционално към тях. Така те използват нашата собствена потребност да поддържаме високо ниво на самоооценката си. Използват умело дълбинната ни нужда да бъдем харесвани и обичани от другите. Те много добре знаят, че ние се привързваме по-лесно към огледалата, които ни отразяват позитивно. Целта им е с времето да станем напълно лоялни към тях, като през нашата вярност те да постигат различни свои цели.
При следващата стратегия основният механизъм е на Подправеното невежество. При тази тактика манипулаторите се опитват да ни убедят, че не са имали абсолютно никаква информация за ситуацията, в която са попаднали. Играели са напълно на сляпо. По този начин те се опитват да ни вкарат в ролята на фалшиви обвинители. Тази техника се облиза в думи като: “Не знаех че…”, “Нямах представа, че”.
Друг важен психологичен механизъм, чрез който упражняват влияние, е тактиката на Триангулацията. При нея манипулаторът въвежда трета страна в отношенията (организация, друг мъж, друга жена), като твърди, че е силно желан и единствено и само положително оценяван. При тази тактика целта на манипулатора е да ни накара да се борим за него с всички възможни наши емоционални и материални ресурси.
При тактиката на Постоянните извинения манипулаторите ни се извиняват често и се опитват да ни убедят, че станалото повече никога няма да се повтори. Целта им е да отклонят вниманието ни от настоящия проблем и да ни фокусират в картината на едно безоблачно бъдеще.
Една различна, много разпространена и мощна техника, е тази на Предизвиканото съчувствие. При нея, в каквото и трудна ситуация да попаднем ние самите, те се опитват да ни убедят, че са преживели в животите си много повече от нас самите. По този начин те се опитват напълно да отрекат силата и валидността на нашите собствени чувства и преживявания. Те целят ние да се почувстваме сякаш нямаме право на собствени емоции. Тази тактика често се облича в думи като: ”А, ако знаеш, на мен какво ми се случи”, “Ти в такава ситуация никога не си бил.”
Друга ключова черта на емоционалните манипулатори е да използват тактиката на Емоционалното отдръпване. При нея в трудни за взаимоотношенията ни ситуации манипулаторите отказват изцяло да комуникират с нас. Често отказват дори да ни изслушат. Когато използват спрямо нас тази тактика, често се чувстваме самотни, захвърлени в нищото и виновни за думите и действията си спрямо тях. И сме готови да направим всякакви компромиси със себе си, за да ги накараме да не ни се сърдят повече.
При тактиката на Празните думи манипулаторът ни казва винаги точно нещата, които ние искаме да чуем. Той използва нашата силна нужда от признание, топли ласки и любов, за да ни направи емоционално зависими от него. При тази стратегия манипулаторите ни обясняват с подробности как винаги ще ни обичат. Представят себе си като напълно лоялни в любовта, твърдейки, че ние сме първата и последната им любов.
При тактиката за Отклоняването на вниманието винаги, когато попитаме за някое важно за нас събитие или нещо, което те са направили, манипулаторите се опитват да отклонят вниманието ни в друга посока (тема). Започват разговор за нещо друго, което представят като спешно и изискващо моментално отреагиране.
Също доста често използвана техника от емоционалните манипулатор е Манипулация на фактите. При нея те постоянно сглобяват фактите от реалността по желания от тях начин. Тук тяхната цел е да ни създадат неправомерна картина на действителността. Фактите умишлено се вадят от реалния контекст, в който са се случили, и се залепват по съвсем нов начин, изгоден за емоционалния манипулатор начин.
Изключително мощна техника за манипулация е тази за Споделената интимна информация. Манипулаторите при този вид техника на много ранен етап от взаимоотношенията ни споделят с нас драматично твърде лична информация (често измислена), за да ни накарат ние самите да разкрием повече лична информация. Тук те използват заложеният в нас механизъм на Реципрочността – склонни сме да отвръщаме огледално на поведението на другите.
Друга техника е тази на Селективното забравяне. При нея манипулаторите претендират, че са забравили нещо важно, което някога са ни казали или ние сме им споделили. Това се случва винаги когато казаното има връзка със сегашната ситуация и те трябва да понесат негативните последствия за действията си в реалността.
Друг механизъм е тактиката на Натрапеното помагане. Обикновено манипулаторите откликват бързо на нуждата ни от помощ. След това обаче те ще използват тази ситуация, за да ни накарат да се почувстваме много виновни, сякаш сме изчерпали част от ресурсите им. И в бъдещето дълго време ще изтъкват в разговорите ни колко много са направили за нас. Така че ние самите да правим неща за тях, за да компенсираме неимоверните усилия, които те са положили за нас някога.
Също със много мощно въздействаща е тактиката на Лъжата чрез пропускане. При нея при възпроизвеждане на една ситуация манипулаторът ще изпусне ключовите събития за нея и тя ще звучи по съвсем различна в очите на слушателя.
Можем още дълго да търсим психологическите механизми, които стоят зад кулисите на съзнанието на успешните емоционални манипулатори. Без да искаме, понякога всички ние използваме някои от гореизброените механизми. Въпросът е кога го правим умишлено и в големи дози с цел да се възползваме от другите по изгоден за нас начин? Въпросът е, когато редят нов пъзел на реалността, за да подменят изкуствено истинската действителност, те да бъдат разкрити. Проблемът идва, когато спираме да бъдем автентични и единствено влизаме. Тогава в един момент ние трябва категорично да се противопоставим на емоционалните манипулатори в животите си. Защото животът е създаден, за да бъде пространство на истински автентични срещи. Животът е, когато някой знае по-добре планинските маршрути, да ни начертае карта. Да ни остави маркировка по дърветата. И някъде там, по общия си път, да се срещнем. Животът е твърде кратък за психологични войни от този манипулативен характер. В тези битки никой никога не печели. Рано или късно даже емоционалните манипулатори биват разкрити. И ние с мощен писък напускаме световете им. И те остават сами.
