Хората – нарциси. Понякога влизат в живота ни в ролята на родители, партньори, шефове, колеги или приятели. Общуването с тях винаги е трудно и болезнено. Чувстваме се сякаш ние самите не съществуваме, а сме само сянка на техния грандиозен Аз и желанието им за величие. Понякога липсата им на всякаква емпатия към нашите собствени чувства ни ранява дълбоко. Чувстваме се единствено като инструменти, през които те постигат своите собствени цели. Понякога плачем от безсилието си да ги докоснем емоционално. Нашите собствени чувства нямат никакво значение за тях. Сякаш общуваме с хора – стени. Дори и да се опитаме да говорим за себе си, те умело ще се опитат да пренасочат разговора към собствените си нужди и проблеми. Ние винаги сме на втори план. Нашият свят няма значение за тях. Единственият начин да тече комуникацията гладко е, когато непрестанно ги хвалим и се превърнем в позитивни огледала, през които те поддържат своята безкрайно висока самооценка.

Ще се опитаме да изведем основните психологически черти на нарцистичната личности и да видим механизмите, които стоят зад тяхното поведение.

Високота самооценка е здравословна, но когато тя е крайно раздута, съчетана с крайното незачитане на другите, с непрекъснат копнеж от възхищение на другите и реакции на отмъстителна ярост при неудовлетворение на потребностите, можем да говорим за Нарцистично Личностово Разстройство. За да бъде диагностициран някой с него, трябва да притежава поне 5 от следните черти:

Хората с Нарцистично личностово разстройство имат разстроено усещане за собствения Аз. То включва усещането за грандиозност, което не е подплатено с реални факти, както и преувеличено мнение за собствените позитивни качества и способности. Те също така имат копнеж от непрекъснати Адмирации от другите. Те желаят да са харесвани от абсолютното всички и това да бъде отбелязвано под формата на похвали и поощрения.

Много характерно за Нарцистичното личностово разстройство е възприемането на другите единствено като Инструмент за постигане на собствените цели. Нарцистичните личности са изключително сензитивни към Критика от страна на другите. Възможно е , когато получат забележки, които нараняват собствената им себеоценка, да станат изключително агресивни към нас.

Една изключително характерна черта при Нарцистичното личностово разстройство е липсата на емпатия. Тези хора нямат способността да се докоснат по никакъв начин до нашата емоционална вселена.

Това донякъде е плод на следващата тяхна черта, а именно омаловажаване на другите с цел повишаване на собствената себеоценка. Фантазният живот на хората с Нарцистично личностово разстройство се върти предимно около фантазиите за успех и собствената им атрактивност.

Характерни за Нарцистичното личностово разстройство са и проблемите в междуличностните отношения, които се дължат на дисбаланса в силите, който нарцисите съзнателно създават. Те са склонни винаги да обвиняват другите и житейските ситуации, в които попадат за собствените си грешки и провали.

Кои са психологически механизми , които помагат за формирането на нарцисизма?

Според Ерих Фром в своята същност нарцистичната личност е ужасно несигурен човек. Тя, дълбоко в себе си, макар и на несъзнателно ниво, интуитивно разбира, че собственото възхваляване не се основава на реални доказателства.

Нарцистичната личност не се чувства задължена пред себе си да търси аргументи за собствената си правота. Тази себеубеденост в истинността на собствения интелектуален продукт има три следствия. Първо, подхранва положителния образ за собственото Аз. Второ, увеличава сигурността, увереността в себе си. Трето, създава се основание за възхищение от себе си, за поддържане на самовлюбеността. Става ясно защо хората, които са развили във висока степен нарцисизъм, имат нужда от непрекъснато себевъзприемане на своята изключителност, непогрешимост, величие.

Нарцистичната рана има своите корени още в най-ранно детство. Тя се появява често при деца, чиито родители са несигурни, силно тревожни, страдат от пристрастявания или самите те са малтретирали децата си. За развитието на нарцисизма спомага системното неоткликване на емоционалните нужди на детето. Нарцисизмът в този случай се явява като защитна стратегия, срещу системното обезценяване и чувство за неприетост в света. Така самото дете остава като затворено между тези древни защитни механизми и никога не може да постигне истинска зрялост в междуличностните отношения.

Друга, противоположна теория за корените на нарцисизма, се корени в т.нар. свръхпоощряващ тип родителство. Според нея бъдещите нарциси са деца, които са били системно надценявани, без да им се дава адекватна обратна връзка. Към тях също така са отправяни свръхизисквания, които да компенсират несполуките в живота на самите родители.

Общуването с нарцистистичните хора е изключително тежко. Те могат да общуват само в модела “Аз съм перфектен и ти ми се възхищаваш”. Тяхната вътрешна компенсаторна логика ги кара да се възприемат като по-висши от нас и съответно заслужаващи всички привилегии, които светът предлага. Когато сме в силна емоционална връзка с тях, е възможно да се чувстваме постоянно самотни, отхвърлени и недооценени. И това е точно така, защото при нарцистичните хора е тотално нарушен балансът между взимане и даване. Те вярват, че те са толкова специални, че заслужават единствено да вземат от нас и от света. А истинското общуване е в хармонията между това да получиш и да дадеш. При него има “чуваемост” на емоциите и идеите на другия.

И в процеса на това бясно взаимопреплитане се ражда равноправността, в чиито пазви и двамата могат да поддържат здравословно висока самооценка. Защото комуникацията е в това да се събарят стените на вътрешната самота, а не да зейват пропасти. Важно е, когато общуваме с нарцистични личности, да не позволяваме те да стават огледало за нашата самооценка. Тя трябва да бъде вътрешна, стабилна и неподвластна на техните опити да я счупят на парчета. Защото всеки от нас е уникален, защото няма двама души на земята, на които светът да се случва по един и същ начин. По-горе и по-долу понякога са само мисловни категории, които да компенсират собствената ни вътрешна празнота и липса на смислен емоционален контакт. Затова, когато общуваме с нарцистични хора, важно е да заставаме плътно зад себе си и собствените си ценности. Защото, когато можем да бъдем емпатични, да раздаваме света си щедро, няма как да седим по-долу. И знаем, че имаме крила, с които да летим в чужди емоционални вселени. А това вече е много.

Източник: https://offnews.bg