„Нашето тяло, ум, дух и душа са свързани. Тялото ни е огледало на душата ни и всяко заболяване е призивът на душата, който те моли да слушаш!”

Д-р Рюдигер Далке, авторът на тези думи, е роден във Фрайзинг, Бавария. Следва медицина в Лудвиг Максимилиан университет в Мюнхен и през 1978 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Психосоматика на бронхиалната астма при децата”.

В средата на 70-те години на ХХ век се занимава с натуропатия и психотерапия – минава обучение за реинкарниращ терапевт в Института за извънредна психология на Торвалд Детлефсен и работи в института от 1977 до 1989 г. Заради различия се отделя от Детлефсен през 1989 г. и заедно с жена си Маргит през 1990 г. основава свой терапевтичен център в гр. Йоханискирхен в Долна Бавария. Като фундамент на работата на терапевтичния център се сочат херметизмът и самият Хермес Трисмегист, а в книгите на Далке основни понятия са „законите на съдбата”, „принципа на сянката” и „принципите на живота”.

По-късно създава в Австрия Академия „Далке” за психолози, повишаващи квалификацията си. През 2012 г. са открити филиали на академията в Словения и Германия.

Бивш редактор е на списание „Езотера”. Част от книгите му са „Болестта като път”, „Болестта като език на душата”, „Психологията на синята мъгла” и  „Агресията като шанс”.

„Пътят на човека е път, водещ от неволята към добруването, от болестта към изцелението и към просветлението. Болестта не е пречка, изникнала по погрешка на пътя и поради това неприятна. Болестта е самият път, по който човек върви към здравето си.”

– Д-р Далке, как бихте се представил на нашите читатели, които още не са чували за вас?
– Аз съм лекар, който има по-широк поглед върху психосоматичната медицина, в която не само търся и изследвам връзката между тялото и душата, но и духовното измерение.

– Вие имате различна от общоприетата теория за болестта и симптома. Ще разкажете ли малко повече за нея?
– Моят психосоматичен подход търси по-дълбокия смисъл зад всеки симптом. В моите очи всяка болест има смисъл и съдържа задача, която трябва да научим.

– В своята книга „Болестта като път”, заедно с Торвалд Детлефсен предлагате кратък списък на психичните съответствия на органите и частите на тялото. Как стигнахте до тези заключения?
– От опита ми от психотерапията и от познаването на херметичната философия.

– В „Болестта като път” пишете, че всяка болест е урок. Кой е всъщност най-големият урок, на който учи една болест?
– Учи ни, че имаме отговорността за болестта и това означава, че има способността да реагираме, вместо да бъдем безучастни.

– А болестта при децата как да я тълкуваме? Урок за родителите ли е?
– Не само за родителите. Урок е и за детето. Казвам това от личен опит – дъщеря ми има синдром на Даун.

– Можем ли да обръщаме внимание единствено на физическите симптоми, като пренебрегваме душата?
– Разбира се, че не трябва да пренебрегваме душата. Защото именно тя е причината за много заболявания, които впоследствие се проявяват в тялото ни.

– Как се отразяват на човека емоциите страх и гняв?
– Случва се по много начини. Аз написах цяла книга само за емоцията страх. Когато се опитваме да избягаме от страха, положението се влошава. Докато, ако се изправим срещу него, той ще отслабне и в един момент дори ще изчезне. Що се отнася до гнева, той е част от принципа на агресията и нашият шанс да се справим с него е да го превърнем от разрушителна сила в конструктивна енергия. Това се случва с обмисляне на дадения проблем и вземане на решения, за да го преодолеем.

– Как традиционните медици гледат на Вашата работа?
– В началото бяха скептични. С течение на времето обаче ситуацията се промени. В момента провеждам обучения на Камарата на лекарите в Германия. „Болестта като символ” придобива все по-голямо приемане.

– Доколкото знам, сте вегетарианец. По какъв начин храната, която приемаме, се отразява на нашето здраве и важно ли е да освободим тялото си от животинския протеин?
– Не само, че не консумирам месо. Аз съм веган – не се храня с никакви млечни продукти. Това е изключително важно за тялото ни. Описал съм всичко в книгата си  „Удоволствието от храненето”.

Източник:  https://spisanie8.bg