Тя не е продукт на съвременното общество. Тя е толкова стара, а все още  не е овехтяла. Във всяка една епоха й придават голямо значение и съвсем естествено носи титлата Величество. Тя не идва с фанфари, не идва с аплодисменти, но говоренето за нея винаги носи шум, много шум…и оставя белези.

Често се случва човек да попадне в любовен триъгълник. Когато сам, доброволно  си влязъл в тази конфигурация, нещата не изглеждат толкова отчайващи, трудни, неприлични, неморални (ако все още този термин съществува в наши дни). Тогава сам си залагаш капаните и сам преминаваш през всичките предизвикателства, сам задоволяваш собственото си любопитство, сам си устройваш удоволствията за тялото и душата, сам преминаваш през всичките съмнения дали е правилно или не, отговаряш си сам с  ДА  на въпроса „Дали заслужавам тази алтернативна връзка?” .      Сам, без да признаваш на интимната си половинка (често обаче, когато дойде моментът на изневярата, половинката си остава полуполовинка и интимността изчезва) и сам се залъгваш, че това е за последно.

Човек изневерява и често няма преживяване за срам, за вина, за обида…

Изневярата често идва тогава, когато човек иска да валидизира себе си, да докаже, че е желан, че е жив. Изневярата идва, когато нещо понакуцва в настоящата  връзка, когато човек иска да освежи себе си, когато иска да избяга от умората в общуването (или пък то вече е напълно изчезнало). Много и най-различни са мотивите за нея. Преживяванията с алтернативния партньор обаче са винаги за щастие, страст, влюбване… И не на последно място, изневярата е тайно преживяване. А мистичното винаги привлича.

Съвсем различно е обаче, когато научиш внезапно, че си бил участник  (недоброволен) в любовния триъгълник, когато научиш, че твоят интимен партньор(ка) те е заменил с друг(а). Тогава идва гневът, яростта, безсилието, объркването, хаоса и въпросите- кой как и къде сбърка(хме). Като по-често вината за случилото се не е насочена към себе си, а към този, който е изневерил. Това е  травмиращо преживяване за повечето хора.

Тогава се получава сложна комбинация от когнитивни, емоционални, поведенчески преживявания. Когнитивният елемент е осъзнаването на реална заплаха за връзката. Емоционалните реакции включват сложно взаимодействие между различни отрицателни чувства, включително изненада, страх, дистрес, гняв, отвращение…

Една от най-важните съставки при научаването за изневяра е  заплахата, насочена срещу самолюбието. В ситуацията, когато човек научи, че са му изневерили, се задейства паник бутонът, че оценката на партньора му към него е паднала много ниско. Той вече не е значимият. Признанието за изневяра е свързано със самооценъчната зависимост. Преживяването е, че вече си Не-достоен и Не-важен за другия.

Две са  реакциите след научаването за изневяра.

Някои се опитват да запазят легалната си връзка, подтиквани от различни мотиви – заради себе си (все още обичат човека, който им е изневерил или са под зависимост от него); заради срам (някои преживяват изневярата на партньора като собствен провал).

Други просто си тръгват огорчени, гневни, тревожни…

Но и в двата случая (дали остават или си тръгват), хората са травмирани. И в двата случая една малка дреболия може да извика отново старите преживявания и наяве да излезе съмнението, че пак си вкаран недоброволно в любовен триъгълник. А съмнението за изневяра, дори е по-мъчително и по-разяждащо усещане от самото признание за такава.

Ако белезите  от признанието за  изневяра НЕ бъдат заличени, (вярвайте, че има как) тогава човек отново попада в токсичния капан на цялата сложна комбинация от когнитивни, негативно-емоционални, поведенчески преживявания, от която измъкването е почти невъзможно.

Източник: https://psiholozi.com