Може и да не си признаваме открито, но в някаква степен всеки от нас обича лошите си навици. Онези неща, за които знаем, че не са правилни, здравословни или ползотворни, но все пак не спираме да ги правим. Да, тук влизат тютюнопушенето, вредната храна, както и поддържането на нездравословни отношения, които ни оставят с усещане за потиснатост, празнота и липса на свързаност.
Пускането на нездраволсовните навици безспорно изисква голяма доза воля и кураж. Какво ще сложим на тяхно място? Как ще изглежда живота ни без тях? Какво трябва да променим, за да живеем в здраве и вътрешна хармония?
Това са много важни въпроси, които трябва да си задаваме всеки ден. Те ни връщат усещането за собствения ни живот като за процес на развитие и личносто израстване, в което всеки ден е едно ново начало. В него – старият багаж /и навици/ просто няма място!
Кои са нещата, от които наистина трябва да се откажем, за да живеем в мир със себе си?
Желанието да угодим на всеки
Това желание изразходва огромно количество от енергията ни. То прилича като наливане на енергия в бездънна яма, която няма напълване. Мнението на другите е променлива, върху която ние нямаме никаква власт. Другите могат да мислят каквото решат, това е тяхна отговорност. Нашата отговорност е да се грижим за себе си и да защитаваме своите принципи, дори и когато те никак не са угодни на другите.
Подценяването на себе си
Заслужавам ли да имам работата/връзката/почивката на мечтите си? Голяма част от нас се съмняват, че са достойни да бъдат обичани, ценени, уважавани. От друга страна стои вярването – не съм достатъчно добър/красив/компетентен и т.н. Подценяването на себе си е ментален навик, който можем да променим. Просто заменете негативните думи с позитивни. Умът може да препрограмира сам себе си, а новата програма безспорно ще внесе положителна промяна в живота ни.
Прекаленото умуване
Дългото и протяжно премисляне на абсолютно всичко отново е ментален навик, от който нямаме нужда. Макар и съвременният свят да е поставил интелекта на пиедестал, той не е всичко. Умът ни е тревожен, объркан и прекалено активен, а това на свой ред води до дълги интелектуализации, от които … нямаме особена нужда. Опитайте да успокоите ума си като вкарате релаксиращи и заземяващи практики в ежедневието си, например разходки сред природата, медитация или йога.
Страхът от промяна
Промяната отправя предизвикателство към нашите способности за адаптация и ни провокира да преразгледаме живота си и да израснем. Страхът от промяна всъщност е страхът от загубата на старата идентичност. Както и от преоткриване на нови аспекти от собствения си бъдещ Аз. Кои ще бъда аз после? Как ще се променя след промяната?
Ах, това минало
Вкопчаването в миналото е свързано с всичко изброено до тук. Дълго премисляне, тревожност, обвинения, гняв, страх от промяна. Мислейки за миналото изпращаме жизнения си сок назад, вместо напред. Много често миналото се връща към нас, защото не сме научили важни уроци или просто се страхуваме от неизвестното бъдеще? Нека осъзнаем този „вреден“ навик и да не му позоляваме да ни спира пред разгръщането на нашето прекрасно бъдеще Аз!
Източник: https://frida.bg
