Амбицията, стига да не отива до крайности, всъщност е хубаво нещо. Всички ние искаме да се представим по най-добрия начин, да изглеждаме възможно най-добре и животът ни да върви така, както искаме. Тук стремежът да ставаме все по-добри и усилията в тази насока са нещо чудесно. Проблемът възниква, когато се опитваме да постигнем неясна и нереалистична цел. Искаме да сме перфектни, но всъщност не сме сигурни какво точно е перфектното. В крайна сметка това, което е перфектно за един човек, за друг може да не е.
Според Ан Уилсън Шеф “Перфекционизмът е висша форма на малтретиране на себе си”. Перфекционизмът може да урони самооценката ви и мотивацията да продължавате напред. Например, когато започвате да тренирате и първата ви мисъл е, че искате да изглеждате като супермодел, най-вероятно перфекционизмът ви погажда номер. Та дори и супермоделите не изглеждат като супермодели в реалния си живот! Ако свалите някой и друг килограм, влезете във форма, храните се по-здравословно и все пак не изглеждате като модел от реклама от списание, провалили ли сте се наистина? Перфекционизмът е като трън в душата ни, който вкарва в нас отровната мисъл, че сами по себе си, каквито сме, не сме достатъчно добри. Тази отрова ни лишава от един реалистичен поглед към себе си и живота.
Перфекционизмът е ясно видим в няколко сфери от живота ни. Тялото е може би най-много засегнато от желанието ни да сме перфектни. Това не е учудващо – всяка реклама, всеки билборд ни внушават, че не сме “идеални” (без техните продукти, разбира се). От нас се иска на всяка цена да се стремим към това да имаме добре оформено тяло, най-дългата и гладка коса, кожа без акне и бели зъби. Перфекционисти сме и във връзките си и най-вече в родителстването. За съжаление именно желанието ни да сме перфектните родители най-често научава децата да са перфекционисти и ги кара да чувстват, че никога не са достатъчно добри. Перфекционисти сме и спрямо дома си. Искаме дома ни да е като тези от екрана и да можем да готвим като професионалните готвачи. Да не говорим пък за кариерата ни – там перфекционизмът ни просто избуява. На всяка цена трябва да сме най-добрите и да не допускаме никакви грешки.
Какво да правим, когато перфекционизмът отново вземе превес? Ето как да станете неперфектни и все пак да сте си добре:
1. Свържете се със себе си. Мислите ли как трябва да правите всичко перфектно през цялото време? Ами ако не постигнете това съвършенство? Ще бъдете ли щастливи, здрави и живи? Другите все още ли ще ви обичат? Все още ли ще сте добър човек? Мислите идват и си отиват, така е и с желанието да сме перфектни – не е нужно да му се поддаваме. Да, дръжте уменията и представянето си на ниво, но не залитайте в перфекционизъм. Не е нужно да съм перфектен, за да съм щастлив и успешен!
2. Обърнете фокуса към щастието. Когато прекалено много се фокусираме върху себе си и какво трябва да подобрим, това води до несигурност и перфекционизъм. Вместо да се фокусираме изцяло върху подобряването на себе си, можем да се обърнем към семейство, приятели и непознати, за да видим какво друго има да ни предложи света. Запишете се на интересен курс, помогнете на приятел, доброволствайте, потанцувайте, позанимайте се с градината или отидете на кино. Перфекционизмът обожава хора, които само нищят кое не им е наред. Отворете се към света и си дайте щастие.
3. Позволете си провал и грешки. Опитайте нещо ново с намерението да се справяте зле с него. Нарисувайте картина и се посмейте колко абсурдна ви се е получила. Поговорете си с непознат с разбирането, че ако той или тя ви игнорира, поне сте се опитали. Да можете да се проваляте е изключително важна стъпка, за да се отървете от перфекционизма, защото се научавате, че провалът всъщност не е чак толкова лошо нещо, колкото сте си мислили. Всъщност, може да бъде забавно. Ако винаги се опитвате да бъдете перфектни, това може да ви парализира до такава степен, че повече да не пробвате нещо ново или да зарежете всичко, защото не ви се е получило от първия път. Така че давайте! Излезте и си позволете да се провалите в нещо!
Адаптация по статията на Анджела Ейвъри, GoodTherapy.org
Източник: http://zdravaistoria.com
