Сложете ръка на сърцето си и си признайте – не научихте ли невероятно много, след като станахте родител?

И тук не говорим за чисто техническите изисквания по поддръжката на малки човешки същества, а за емоционалните падове и върхове, себепознанието и израстването като личности. Ето как една майка описва този нелек понякога процес на взаимно учене:

30 неща, на които моята 5-годишна дъщеря ме научи:

1. Просто да прекрачвам трохите и дребните боклучета, вместо да затъна в един непрекъснат процес на чистене.

2. Да не мия съдовете на момента след тяхното използване – има по-важни неща от миенето на чинии.

3. Да не си пълня догоре чинията.

4. Защото така или иначе никога не я дояждам.

5. Да променям плановете си.

6. Да нямам планове.

7. Да се обличам светкавично и да излизам без грим, независимо дали съм планирала друго.

8. Равнодушно да минавам край замазани стъкла и изцапани мебели.

9. Да оставам точно толкова хладнокръвна и когато дъщеря ми решава да ми помогне и ги „почисти“ след моето чистене.

10. И изобщо стоически да преживявам съвместното чистене. Какво изобщо съм знаела за края на света, преди това да ми се случи?

11. Да изляза от вкъщи неизмита и невчесана. Сериозно, преди дори не ми е хрумвало, че това е възможно.

12. Да мия пода по-рядко от 1 път в седмицата. Особено лятото –  и така почти живеем на площадката.

13. Да не ползвам покривка на масата – няма покривка, няма петна!

14. Да не се изненадвам ако откривам нещата си на неочаквани места– тениските си, облечени върху кукли, обувките под леглото на дъщеря ми, а ножиците… всъщност тях не съм ги виждала от месец…

15. Да четем детски книги, докато гледаме анимационни филмчета и непрекъснато да прескачаме от едното забавление към другото.

16. Като цяло, да не довършваме нищо докрай.

17. Да не гладя неща, които преди това не съм мислила, че могат да останат неизгладени.

18. Това се отнася и за детските дрехи – и без това ще са в ужасна форма точно 2 минути след обличането.

19. Да изям незабавно това, което ми се яде, защото после ще е късно.

20. Да оставям незаключена входната врата, че дори и с ключовете отвън. Излизането от дома, както и прибирането, понякога отнемат повече сили и внимание от самата разходка.

21. Да купувам огромни количества тоалетна хартия, сапун и паста за зъби, защото свършват светкавично.

22. Да приемам философски петната по детските дрехи, а и по своите. На площадката има други модни тенденции.

23. Да се примирявам с купчините детски книги навсякъде – важното е да четат!

24. Да маневрирам умело между построени къщи и други съоръжения от конструктори.

25. Да подритвам дребните боклучета под леглото.

26. Да се правя, че не виждам как размазват сополи навсякъде.

27. Да се разделям без съжаление с всякакви неразумно оставени без надзор кремове, червила, маркери, лепила и всичко, което лесно загива в детските ръце.

28. Да правя коледни курабийки по средата на лятото.

29. Да целувам и прегръщам, независимо колко са лепкави и мърляви.

30. И най-важното – да приема, че нищо няма да е като преди!

Автор: Анна Качан