Здравното министерство предлага облагане на вредните храни с данък като мярка за борба със затлъстяването и нездравословния начин на живот. Идеята съобщи зам.-здравният министър д-р Адам Персенски пред “Труд”.
Обмисля се данъкът да бъде в рамките на 10% от цената на продукта, което означава, че и очакването поскъпване ще е до 10% от крайната цена. Финансовите разчети обаче тепърва ще се правят, уточнява “24 часа”.
Финансовото министерство и министерството на земеделието все още не са получили проекта на Министерството на здравеопазването за становище и съгласуване, а от здравното ведомство уточняват, че предложението за промяна в Закона за здравето още не е написано.
За сравнение в Дания, където преди 4 г. е въведен данък върху храни с повишено съдържание на наситени мазнини, били заложени около 160 млн. евро приходи годишно. Очаква се експертите да уточнят дали постъпленията от новия данък ще се изразходват за профилактика или за промоция на здравословния начин на живот, пише “24 часа”.
Идеята е производителите на вредни храни да бъдат облагани заради последиците от консумацията им за хората, а за потребителите се залага на ефекта от поскъпването на цигарите и алкохола – колкото по-високи са цените, толкова повече намалява броят на пушачите, например.
От здравното министерство уточняват, че става дума за храните с прекомерно съдържание на сол – повечето индустриално преработени и консервирани храни, колбаси, месни деликатеси и др. Определената горна граница на дневния прием на натриев хлорид е до 5 г на човек. Системното пресоляване на храните води до проблеми с бъбреците, а оттам до повишаване на кръвното и натоварване на сърдечната дейност.
Друга от целите на идеята за новия данък е да подтикне производителите на храни със сол да заменят натриевия хлорид- готварската сол, с калиева сол. Тя се смята за по-благоприятна за здравето, тъй като употребата й помага за запазване на водния баланс на организма.
“Не съм запознат с идеята за въвеждане на акциз или данък за вредни храни, звучи ми доста екзотично”, коментира пред “24 часа” директорът на Българската агенция за безопасност на храните проф. Пламен Моллов. Той уточнява, че вижда няколко проблемни момента за практическото й реализиране – например как да се дефинира безусловно кое е вредно, както и кои да са конкретните граници за вредност на дадена съставка като сол, захар и пр.
По думите му няма нито една храна, която да е 100% вредна или 100% полезна и в зависимост от физическото и здравословното състояние за един човек нещо, което по принцип за другите е полезно, може да се окаже вредно, и обратното.
Според Пламен Моллов ако се започне със солта, то трябва да има данък и за захарта, за брашното.
