През 1922 г. английският археолог Хауърд Картър открил гробницата на египетския фараон Тутанкамон, в която се намирали несметни богатства. Скоро след това почти всички, които нарушили покоя на египетския владетел, умрели в страшни мъки. Тогава се родила и легендата за „проклятието на фараона“. Тайнствената болест, от която измрели археолозите и техните помощници и до днес остава неизвестна. През 80-те години на миналия век френската лекарка Каролина Филип поставила своя диагноза: хората, умрели от „изключително силна алергия“, след като вдишали в гробницата „спори от плесен, образувала се върху зеленчуците и плодовете, оставени там преди три хиляди и четиристотин години“.

И днес екскурзоводите в зловещата гробница разказват на развълнуваните туристи легендата за това как деветнадесетгодишният фараон Тутанкамон умрял от вселилия се в него зъл дух. И нещо повече, този зъл дух, охранявайки гробницата, проклинал всеки: „Проклятието рано или късно ще настигне всички осквернители, светотатствено нахлули в гробницата на фараона!“ И, както е известно, това предупреждение не останало само празна заплаха…

Смъртта на повече от двадесет души, които били в погребалните покои на Тутанкамон, и на тези, които докосвали заболелите, сякаш потвърдила справедливостта на зловещата легенда.

А след това започнали да се раждат версии и хипотези. Едно от първите научно обосновани изследвания е дело на африканския лекар Джофри Дин. В неговата болница в Порт Елизабет бил докаран в тежко състояние геологът Джон Уилз, изследващ екскрементите на летящите мишки в пещерите на Централна Африка. Той имал висока температура, съпроводена със силни болки в мускулите. За щастие, на доктор Дин били известни подобни случаи на заболявания сред изследователи на пещерите на инките в Южна Америка. В тях тогава бил открит възбудителят на болестта – вирусът хистоплазмозис, съдържащ се в изпражненията на прилепите. Тогава недъгът получил названието „пещерна болест“. И доктор Дин излекувал Уилз.

А случилото се напомнило на африканския лекар нашумялата история с участниците в археологическата експедиция на Хауърд Картър.

Приликите наистина не били малко. Изучавайки историята на болестите на умрелите членове на експедицията и провеждайки бактериологично изследване на гробницата на Тутанкамон, Дин също открил в екскрементите на летящите мишки вируса хистоплазмозис. Така през 1956 г. той поставил научно обоснована диагноза на тайнственото заболяване – „пещерна болест“, и по този начин развенчал мита за „проклятието на фараона“.

С изследвания на вирусите и отровните плесени, открити в гробниците и съдържащи се в мумиите, се занимавали и френски учени. В парижка лаборатория били доставени от музея балсамираната мумия на фараон Рамзес II, която с течение на времето започнала да се разлага. По време на нейната реставрация изследователите открили по ушите, тялото и вътре в мумията плесенни гъбички от групата на аспергилусите, при това най-активните и отровни. Тези и други изследвания показали, че плесенните спори дори след хилядолетия не само не изгубват своята жизнеспособност, но обратното – техният патологичен потенциал се усилва!

Именно на тази лаборатория в Париж била сътрудник и доктор Каролина Филип. Занимавайки се с проблемите на белодробните заболявания, тя установила, че вдишването на плесен винаги предизвиква белодробни заболявания с алергичен характер. Тя поставила диагноза на загиналите членове на експедицията на Картър – „силна алергия“, за което навремето съобщила френската преса. Трудно е обаче човек да се съгласи с тази диагноза. Алергията, както е известно, не е заразна. Въпреки това фактът на заразяване на болногледачката и брата на лорд Карнарвън, участник в експедицията, приятел и финансов покровител на Картър, е неопровержим. Тогава каква е била тази тайнствена болест?

Според древната легенда младият фараон Тутанкамон е бил погубен от злия дух. Но легенда ли е това? Известно е, че медицината в Египет от онова време е била на високо равнище и била прочута в целия Изток. При египетските лекари се лекували дори персийските царе. И освен това древноегипетските медици добре се възползвали от „услугите“ на злия дух: ако болният не се поддавал на лечение, то лекарите поставяли диагноза, че той е станал жертва на вселилия се в него зъл дух. Такава диагноза не предизвиквала съмнение в никого и се възприемала като нещо, което се разбира от само себе си, а на медиците гарантирала запазване на „честта“. Именно такава диагноза очевидно била поставена на починалия Тутанкамон. Но придворните лекари прекрасно разбирали, че Тутанкамон е станал жертва на неизвестна смъртоносна болест, която се разпространила като жестока епидемия в Египет. За това свидетелстват атрибутите на погребалния ритуал – тройни саркофази. В тях погребвали умрелите от тази инфекциозна болест представители на знатните египетски семейства и членовете на царствените династии. Саркофазите се издълбавали от ценни породи дърво и представлявали комплект от три „калъфа“, влизащи един в друг. В най-малкия слагали инфектирания труп на мъртвия или неговата мумия, а капакът на саркофага щателно се залепвал по цялата дължина с насмолена лента. След това най-малкият саркофаг се поставял в средния, той също щателно бил запечатван и накрая тези два саркофага се
слагали в третия, след което трите „калъфа“ се поставяли, на свой ред, в ковчег – и всичко това се зазиждало в дълбока подземна гробница.

Сега да се запитаме – съществува ли опасност от заразяване на човек от инфекциозна болест при контакт с инфектиран труп? Утвърдителен отговор дават публикуваните в специализираната медицинска преса снимки на трупа на човек, починал от СПИН, завит в специално обработена тъкан, за да се предпазят медиците от заразяване. Интересна аналогия! Не се ли крие в нея ключът към разгадаването на „проклятието на фараона“?! Може би именно СПИН е бил този зъл дух, който умъртвил Тутанкамон и след много векове причинил смъртта на хората, които влезли в неговата гробница?

Да си спомним – в началото лекарите поставили на болния лорд Карнарвън диагноза „двустранно възпаление на белите дробове“. Характерно ли е това за СПИН-а? Според учените, най-честа, достатъчно тежка и относително лоша по отношение на прогнозите е белодробната форма на СПИН-а. Тя може да се развива във връзка с поражения на тъканите на белите дробове от бактерии, вируси, микроскопични гъбички, които предизвикват такива заболявания като хистоплазмоза и често пневмоцистна пневмония. Пневмоцистите са особен вид едноклетъчни организми, които са широко разпространени в околната среда – в земята, в праха, в мръсната вода.

Съществуващите научни данни за изключително тежката белодробна форма на СПИН дават основания да се смята, че лорд Карнарвън е починал от двустранна пневмоцистна пневмония или, казано другояче, от белодробна форма на СПИН. А ако това е така, то по-нататък възникват редица въпроси, на които дава отговор настоящата хипотеза.

Къде би могъл лорд Карнарвън да се зарази от СПИН? Несъмнено в гробницата на Тутанкамон, където той участвал в отварянето на саркофазите, вдишвайки вдигналата се вирусна прах.

Откъде се е взел вирусът на СПИН в гробницата на Тутанкамон? Възможно е преди 34 века в Египет, по време на царуването на Тутанкамон, да е свирепствала епидемия от СПИН, сред чиито жертви се оказал и младият фараон. Както предписвал царският погребален ритуал, тялото на фараона било мумифицирано и поставено в троен ковчег, вътрешностите – в специални съдове, и всичко било зазидано в дълбоко подземие заедно с имуществото, необходимо за отвъдния живот, и принадлежащите му съкровища. Но, както е известно, след смъртта на човек клетките в неговия организъм продължават да живеят още известно време. И вирусът на СПИН е продължавал да се размножава в тях. При това условията за неговото размножаване са били наистина като в инкубатор: постоянна благоприятна температура, отсъствие на влага и светлина, пълна херметизация. В такива идеални условия насищането с вируси на останките на фараона несъмнено е достигнало висока концентрация. А след това, в продължение на векове, вирусът е бил подложен на естествено изсушаване и се е превърнал заедно с плесента върху останките на фараона в прах, която се вдигала във въздуха при отварянето и изследването на гробницата от археолозите.

Следователно, вдишвайки тази вирусна прах, първооткривателите се заразили със СПИН от самия Тутанкамон! Лорд Карнарвън боледувал в течение на три седмици и починал. Извиканият от Европа негов роден брат и медицинската сестра, които дежурили до леглото му, също се заразили от него и скоро починали. А може би това е случайност? Стечение на обстоятелствата? Представлява ли опасност вирусът на СПИН във вид на суха прах, консервирана в гробницата? На подобен въпрос относно спорите на плесените вече бил даден положителен отговор от френската лаборатория, която изследвала мумията на фараона Рамзес II. Това се отнася също и за вирусите. Известно е, че за експериментално изследване на вирусния материал широко се прилага неговото изсушаване и консервация.

Но да се върнем за момент към версията на доктор Каролина филип за алергичния характер на заболяването на лорд Карнарвън. Известно е, че алергията може да доведе до смъртен изход, ако настъпи анафилактичен шок, но ако това беше станало с лорд Карнарвън, то лекарите без затруднения биха поставили такава диагноза. При това един от симптомите на неговото заболяване била силна болка във всички мускули на тялото, което е нехарактерно за алергичните заболявания.

Бактериологичните изследвания, проведени на мумията на фараон Рамзес II, открили само гъбични разраствания, поразяващи организма на човек. Но такова поражение е дълготрайно и обикновено не води да смърт. Но фактът си остава факт: повече от двадесет човека, спуснали се в гробницата на Тутанкамон, един след друг починали в течение на пет години от неизвестна болест.

Това дава основание да се предполага, че там е имало не само гъбички, но и смъртоносен вирус. Впрочем, отровните вируси, попадайки върху плесени, активно се размножават и не само съхраняват своята жизнеспособност хиляди години, но и усилват своя патологичен потенциал! Не е изключено в гробницата на Тутанкамон да се е намирал вирус на СПИН, доколкото картината на протичане на неизвестната болест при всички умрели е напълно идентична с картината на развитието на белодробната форма на СПИН-а с летален изход.

Може да възникне въпрос: по какъв начин СПИН-ът е дошъл сред нас от дълбините на вековете?

От историята на Египет е известно, че гробниците на богатите хора, и още повече на фараоните, са били разкопавани от мародери и крадци. Прониквайки в гробниците, те попадали и на погребани хора, починали от СПИН, заразявали се с вируса и сами ставали носители на инфекцията. С тяхна помощ вирусът на СПИН излизал от гробниците.

Напълно възможно е СПИН да съществува на Африканския континент от доисторически времена. Ту затихвайки, ту разгаряйки се с нова сила, той бил широко разпространен в епохата на египетските фараони. Всеки негов бум се съпровождал от опустошителна епидемия, а най-силната унищожила почти цялото население на Египет. В резултат на това по-късно земите на египтяните били заселени от арабите.

Епидемията от СПИН в Африка не би могла да възникне изведнъж, от нищото. По всяка вероятност СПИН, излизайки от гробниците на древните фараони, дълго време се е натрупвал локално в Африка, докато не настъпило своето рода изригване на инфекцията в околната среда, за което допринесли както сексуалната революция от XX век в целия свят, така и техническият прогрес, осигуряващ бързина и лекота на попадането на вируса на другите континенти. На агресията на инфекцията на първо място била подложена Америка, станала лесно достъпна за мигриращото африканско население.

Но възниква още един въпрос. Защо не загинал Хауърд Картър? Та нали той повече от другите работил в подземията, първи проникнал в тях, с ръцете си отворил саркофага на Тутанкамон и несъмнено повече от всички вдишвал вирусния прах. През останалите 17 години от живота си, отпуснати му от провидението, преди да почине от сърдечен пристъп през 1939 г., Хауърд Картър продължавал упорито да работи в гробницата, изучавайки стенописите и съкровищата, открити в нея. Неговите изследвания, съпроводени с рисунки, фотографии и подробни описания, съставили четири тома, които били издадени под заглавие „Гробницата на Тутанкамон“. И така, защо той не загинал заедно със своите съратници? Вероятно, защото е притежавал имунитет срещу СПИН!

Възможно ли е това? Отговорът на този въпрос се крие в биографията на Картър. От 18-годишна възраст, занимавайки се с археологически разкопки в Долината на царете, извличайки от подземията древни мумии, Хауърд постоянно дишал прах, в който очевидно се намирал отслабен вирус на СПИН. В резултат на тази многогодишна „въздушна ваксинация“, когато отслабеният вирус на СПИН, внедрявайки се в белите дробове, прониквал в кръвта, организмът на Картър изработил имунитет.