В какви времена живеем само?! До вчера малцина постигаха просветление за това, че сме доста по-многоизмерни, отколкото си мислим. И то след като се отказваха от всички материални блага, от привързаност към семейства и близки и някъде високо в панините или само на определени места на земята, със специална маркировка „свещени” достигаха състояние на хармония с разширените нива на съзнание, които са кодирани в абсолютно всяко човешко ДНК. А сега все повече хора от големия град не излизат от дома си, преди да са свързали сърцето си с небето и земята, нищо че съществува илюзорна преграда от тавана над главата и пода под краката.
Все повече мениджъри започват сами да осъзнават, че зад цифрите в счетоводните баланси стоят живи хора, които са избрали да работят за тази компания не просто защото „трябва нещо да се работи, за да се платят сметките”, а защото им е приятно да развиват личните си качества и таланти. И че когато подходят към тях с остарелите методи на всяване на страх и управляват чрез манипулация, интриги и показна авторитарност, хората си тръгват. И обратното, когато ги заразят с ентусиазъм, поощряват идеите им и създават взаимоотношения на партньорство вместо на подчинение, работа върви по-леко.
Осъзнават, че дори печалбите да не са непременно огромни, служителите започват да имат отношение към служебното си място като към второ семейство, за чието добруване и приятна среда се грижат, без някой да им го налага. Защото когато отидат на работа, искат да се чувстват добре.
Наясно съм, че това не винаги е лесно. Че тази промяна на нагласата към управление и партньорство между служителите в една компания крие своите въпроси: ами ако настъпи слободия, ами ако аз ги обуча, а после те ми избягат и станат конкуренти, ами ако ми се качат на главата?… Ами ако на мен всичко това ми омръзне и реша да зарежа всичко, в което съм вложил толкова години труд и усилия? Ами ако ме „изядат акулите” в бранша?
Всички тези страхове са „нормални”, но от гледна точка на един свят, който макар все още да съществува и със зъби и нокти да брани своя модел и територия, далеч не е доминиращ.
Само преди 2 години беше немислимо да има места, където всеки човек може да си наеме индивидуално офис пространство за толкова пари, колкото би давал, ако седне с лаптопа си в кафене, за да развива бизнеса си както сам желае, в часовете, в които се чувства работоспособен, и да предпочита да си партнира с други индивиди като него, осъзнали потребността си от творческа свобода без авторитети и повинност да обслужват чужди цели. Сега започват да никнат във всеки централен софийски квартал. Само преди 2 години беше немислимо да има места, където хората се събират, за да медитират заедно за своето лично благоденствие, и после, заредени с тази хубава енергия, да променият и света около себе си.
Лека полека, с малки стъпки, но и с непреклонна убеденост, че хармонията и балансът, които са усетили, имат съвсем реално приложение във всекидневието и това е смисълът на тези медитации, а не да хукнат към Тибет. Сега тези места са със запълнени графици и препълнени зали. И никой не полудява от това. Напротив, започва да цени безкрайно собственото си съществуване и онова, което е привлякъл в живота си. Започва да гледа на него, както Малкият принц се отнася към своята роза. С искрена загриженост и любов.
Вече и учените доказаха, че медитирането буквално променя мозъка. Само след четири седмици практика нервните влакна ставали по-плътни, като по този начин осигуряват повече сигнализиращи връзки. Оказало се, че медитацията насърчава производството на миелин – това е естествената мастна обвивка на нервните влакна. Промените са забелязани в предната част на мозъка, която помага за регулиране на поведението. Именно тази част е свърана с редица нервни разтройства и заболявания като деменция, депресия, шизофрения и прочее. След редица изследвания, включващи и ядрено-магнитен резонанс, учените доказали, че редовната медитация променя предния дял на мозъка и помага за по-добрата концентрация.
Много е хубаво, че науката стига до такива открития, но не може да не си зададем въпроса – защо чак сега го открива? Това не беше ли нещо недостъпно за простосмъртни, не трябва ли да имаш специално обучен гуру, който да те напътства…, ами ако полудееш, ама нали това не е християнско (о, има много такива анатеми), ама това значи, че и престъпникът в затвора, и оня, дето окраде държавата, и онази, дето ме разори и ми съсипа семейството, наред със скромната деловодителка от пощенска служба може да постигне същото състояние на хармония, баланс и концентрация на своите намерения, както аз? Как може да се контролира всичко това? А от друга страна, какво стана с поговорката, че „е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство”?
Относно тази поговорка, както обичам да казвам, „малко култура не вреди”.
Във времената, в които е била създадена, тя е отразявала съвсем буквалната структура на храмовете. В камъните на оградата около храмовете е имало отвори „колкото иглени уши”, за да могат търговците, които влизат в храма, да промушват въжетата, с които са били вързани поводите на камилите, натоварени със стоки. Идеята е била не търговецът, търсещ своята духовна връзка, да не влиза в храма, а само да не вкарва стоката в храма. Тоест, когато отива там, да не го прави, за да търгува, но да има възможност да върже въжето на камилата си, която остава отвън.
Точно както когато човек отиде на спа и на масаж, не отива там, за да продава онова, с което си изкарва хляба, но винаги предпочита места, където има осигурени паркинг места. И да, всеки има възможност да разшири съзнанието си, за да открие творческия си потенциал и да се освободи от страховете, които са го вкарвали във филма да държи контрола с всякакви гадни номерца. Всеки, който го е правил, много добре знае колко безкрайно уморително е това за самия него. Толкова напрежение и всекидневно усилие да помпа егото със заместители на щастие, алкохол, купуване на хора (които после винаги се оказват мега неблагодарни предатели), че в един момент неизбежно стига до желанието да продаде своето ферари и да каже майната му на всичко. Разбира се, ако не е било много късно, защото мъдрото ни тяло разпознава този модел като нездравословен за неговото функиониране и все някоя чивия в него избива далеч преди решението за продажба на ферарито.
Добрата новина е, че трябва съвсем малко осъзнатост и простички упражнения, които дори не са точно медитации, а състояние на покой и визуализиране на красиви и стоплящи сърцето неща (точно както релаксираме сред чиста природа, далеч от суетата или в уютните спа центрове), за да включим на друга предавка. Защо това се случва сега и как така изведнъж стана достъпно за всички, е друга дълга тема. Не е съвсем изведнъж, просто от 1987 г. е малко по-интензивно и не, не е свързано с някакво психясване на човечеството. А точно обратно, но няма да се задълбочавам в това.
Забавното е, че практиците, онези хора, които умеят да си поставят цели и да запретват ръкави да ги постигнат, онези, които по принцип са си добри организатори, много по-бързо яхват вълната на позитивните промени и правят реални подобрения в живота си, без въобще да стигат до продажба на ферарито си. Защото свързването на духа с материята не означава да се откажеш от материализация на идеите си, а напротив, да станеш съ-творец на реалността, в която искаш да живееш.
Спомням си колко самата аз бях изумена от един познат, който тотално беше откачил на тема контрол. Беше сложил камери навсякъде в дома си, имаше СОТ и между отделните стаи. Жена му живееше в постоянен ужас къде си спира колата, защото GPS-ът му даваше информация къде е и той й звънеше да я пита къде е, с кого е и какво прави там, където е спряла.
Един ден се заприказвахме за тези работи и той сподели, че вече ще откачи и не може да се спре да го прави – като наркоман е станал на тема контрол. Показах му някои съвсем прости упражнения за балансиране на полярностите и му казах също така всеки ден един час просто да седи в тишина – без телевизия, без музика, без никаква комуникация с никого. Той е дисциплиниран човек и взел че ме послушал.
Някъде след месец се обади да ми каже, че е махнал камерите и си живее чудесно. „Много бързо схвана – разсмях се аз – на мен ми трябваха три години.” А той ми каза: „Ама, мойто момиче, аз съм практик, ти си писателка… повече ги мислиш нещата, аз действам.” Чак малко се засегнах, но от друга страна – аз пък веднага действам като пиша, така че и аз съм си практик, макар и с по-малка възвръщаемост на инвестицията, наречена време и пари. Но това е положението. Практиците не си губят време да осмислят кое как и защо – те действат.
Моят познат наскоро ми каза, че когато сутрин не си е направил медитацията (защото вече медитира по 40 минути и всички трябва да му пазят тишина, но жена му е доволна, защото вече не я следи къде е по GPS-а), се чувства сякаш не си е взел душ. Разбира се, не може съвсем без съветник в тази материя, защото моделите на мислене се променят и е за предпочитане да се споделя с някого, минал вече по пътя на духовното осъзнаване, който няма да смята копнежа на сърцето за връзка с душата за някаква лудост. Това вече го правят много хора, включително моят познат. После си действа, както си знае, без обсебването на контрола обаче. И в общи линии доста прилично се справя с кризата. Реорганизира бизнеса си точно по този начин, за който разказах в началото – ентусиазира хората си и те се радват, че се развиват.
Това, което медитацията, дори и съвсем лежерното оставане в тишина и мечтаене с отворени очи постигат, всъщност е по-добра организация и целенасоченост във всекидневието. Концепцията е много проста – вкарват те в прословутото състояние „тук и сега”. Затова постепенно свикваш да вършиш всичко, което вършиш, с максимална концентрация в удоволствието от сегашния момент, а не заради напрежението от очакванията какво ще спечелиш, кой и как ще го възприеме. Медитацията е само инструмент за постигане на навик да бъдем в тази концентрация в момента. И после да я прилагаме във всичко, което ни се иска да правим.
Автор: Михаела Петрова, Списание Обекти
