Откъс от книгата Delivered From Distraction
Представяме ви фрагмент от книгата на американския психиатър Едуард Хелоуел(Edward M. Hallowel) “Справяне с разсейването” (Delivered From Distraction), която е посветена на проблемите на концентрацията и начините да се справим с тях.
Епохата на шефовете-тирани и учителите-садисти свърши!
И това не се случва, защото да си тиранин и садист е жестоко и политически некоректно, а защото такива хора не успяват. Със жестокост те не могат да постигнат най-добрия резултат за себе си. Нещастните не работят добре, а хората, които обичат работата си, ги превъзхождат във всяко отношение, проявявайки своите най-добрите качества в полза на работата. Ако умът ви е освободен от отрицателни емоции, можете без пречки да се концентрирате върху работата си.
Тъй като отрицателните емоции разсейват вниманието, вгледайте се в себе си и преценете какво правите погрешно и какво ви пречи да прецените правилно ситуацията. Самосъзнанието помага за прочистване на ума от негативни чувства и убеждения.
Ние често си създаваме проблеми и тълкуваме погрешно реалността като използваме защитни психологически механизми, които в тази ситуация ни правят лоша услуга.
Проекция
Проекция означава да приписваме на другите собствените си чувства и убеждения. Проекцията трябва да се избягва преди всичко.
За да се справим с изискванията на съвременния живот, трябва да се научим да управляваме своите емоции и настроения. Нищо не разсейва така, както емоционалния стрес. Ето някои съвети, следването на които ще ви позволи по-добре да се справяте с промените в настроението.
1. Докато работите, вслушвайте се в своите емоции, а не се борете с тях
Например, ако обичате да работите в екип, не се опитвайте твърде често да се уединявате. От друга страна, ако се чувствате комфортно сам, организирайте работата си по този начин. Ако обичате да разчитате на случая – разчитайте на случая. Ако не се чувствате добре така, не го правете. Ако ви депресират конфликтите, действайте като миротворец. От друга страна, ако обичате да спорите, изберете си в съответната област на дейност – например, адвокат или предприемач. Тази мъдрост е проверена в продължение на векове, знаели са я гърците, Библията и Шекспир: “Опознай себе си, а после бъди верен на себе си”.
2. Намерете горещите копчета, които натиснати ви вадят от равновесие
Разберете кой и какво ви дразни особено силно. Може би многознайковците? Или тези, които ви прекъсват? Може да не харесвате невежите или тези, забравили, че съществуват думите “моля” и “благодаря”? Дразни ви подмазването? Не ми харесват ласкателите? Не търпите “добродетелните” лицемери? Дразните се от грубостта? Не понасяте честолюбието? Мразите педантите? Опитайте се да определите точно “горещите копчета”, които натиснати ви вадят от равновесие и развалят целия ви ден. Ако видите, че приближава човек, който случайно може да натисне това “копче”, то или излезте от стаята или кажете строго на себе си: “Аз няма да му позволя да развали настроението ми и отвлече вниманието ми от работата. Аз ще държа здраво юздите на своето настроение и своята реакция, на която ме провокира този субект”.
3. Станете свой собствен професионален психолог
Спомнете си своето детство и се запитайте: “Какви мои черти възникнаха тогава и се запазиха и до днес?” Обикновено отговорът е на повърхността. Въпреки, че може да не е очевиден за вас, тъй като ние не сме склонни да забелязваме слабостите си, дори ако са очевидни на всички наоколо. Можете да изберете човек, на когото имате доверие и да го помолите да ви преведе през този лабиринт. Вие сте работохолик, защото такъв е бил баща ви и искате да го имитирате, а още по-добре – да го надминете? Чувствате ли се постоянна несигурен, защото сте били лишени от родителска любов? Чувствате ли, че сте прекалено строг, защото от малък е трябвало да правите всичко сам? Може би не можете да се доверите на хората, защото родителите ви са ви предали в труден момент? Трябвало е да се грижите за братя и сестри, замествайки родителите, а сега не можете да се отървете от този навик за решаване на проблемите на другите хора?
Ако можете да намерите тези фундаментални проблеми, то ще можете да преодолеете трудностите, свързани с тях. Вече няма постоянно да правите едни и същи грешки, да стъпвате една и съща мотика и по този начин ще се подобри способността ви гъвкаво да се съсредоточите върху неща, които са по-важни и съществени. Възникнали проблеми в детството развалят живота ви двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата. Себепознанието може да ни позволи да преодолеем трудностите и да се справим с настроенията, причините за които се коренят в далечното минало.
4. Изяснете какво ви мотивира
Какво искате да правите? Хирургът обича да оперира. Предприемачът обича да сключва сделки. Учителят обича да обяснява труден материал на трудно възприемащи ученици. Писателите обичат да създават интересни фрази. Емоциите могат да потиснат способността да работим успешно, но могат също и да ни стимулират. Разберете какво обичате да правите и тогава ще постигнете по-големи успехи.
5. Търсете и намирайте помощ
Винаги имайте предвид, че има хора, които знаят и умеят това, което вие не знаете и не умеете. Те могат на много да ви научат. Хората, склонни да объркват живота си, обикновено са от онези, които отказват да слушат другите, които казват: “Това е моят път и аз няма да се отклоня от него”, които биха предпочели да счупят врата си, отколкото да направят нещо по чужд съвет.
Едно е да марширувате под звуците на собствения си барабан, а съвсем друго – под оглушителния рев на оркестър. Една от най-добре познатите истини на западната култура казва: “Гибелта се предшества от гордост, а падението – от надменност” (Притчи 16:18). Тя е в основата на всички сюжети на трагедии – от древните гърци до Шекспир, Херман Мелвил и Артър Милър. Гордостта не е просто отвличане на вниманието – тя заслепява човека и го прави инат.
Проекцията може да доведе до параноя. Обхванатата от нея личност чувства, че всички хора наоколо са срещу нея, защото проектира по тях агресивните си стремежи. Всъщност, всичко е точно обратното: хората не нападат параноика, а той показва агресия към тях, но признаването на това чувство за него е непоносимо. За да се отърве от него, такъв човек го проектира върху другите, преобръщайки реалността надолу с главата.
Параноята е широко разпространена в ежедневието. При това явна, клинично изразена мания за преследване се случва, разбира се, много рядко. Въпреки това, повечето хора изпадат в състояние на параноя. Много полезно е да се ограничаваме сами, преди да сме направили нещо глупаво, заради нелепа проекция.
Освен това, параноидните идеи силно разсейват и пречат на концентрацията, те могат да занимават хората с часове, дни, месеци и дори години. Способността за трезва преценка на действителността и да се разрушават параноичните стереотипи, наистина е дар от небето.
Отрицание
Друг зашитен механизъм, причиняващ ни куп неприятности, е отрицанието
Също толкова примитивен, колкото проекцията, този метод на защита ни кара да не виждаме очевидни неща, които се случват пред очите ни. Ние ги отхвърляме, защото нямаме представа какво да правим с тях и как да действаме. Разбира се, затваряйки очи за проблема, ние само го задълбочаваме. Отрицанието е разпространено широко, както и проекцията. Профилактика е способността да изслушваме другите като преди това ги уверим, че няма от какво да се страхуват, честно изразявайки мнението си.
Формиране на реакция
Третият разпространен защитен механизъм, който може да ви вгорчи живота е формирането на реакция
Използвайки формирането на реакция, вие изразявате чувства, противоположни на тези, които (подсъзнателно) чувствате наистина. Това може да обясни парадоксалното поведение на хората, понякога действащи в ущърб на своите жизнени интереси. Ние не разбираме защо държат на лошата си работа, защо не напуснат неблагодарния си шеф, защо са се съгласили на унизително ниски заплати, защо се примиряват с това, че други си приписват техните заслуги, защо смирено търпят грубо отношение към себе си.
Тези хора имат големи проблеми с признаването на собствената си гняв, със защитаването на собствените си права и с това, да не ги сметнат за егоисти. За разлика от параноидните личности, които проектират гнева си върху другите, човек, прибягващ до формирането на реакция, обръща чувствата в тяхната противоположност и го прави преди да има време да ги осъзнае.
Най-добрият начин да се реши този проблем е да си зададем въпроса: “Защо търпя това?” или да размислим, когато грижовни приятели или колеги ви попитат същото. Когато ви се дава да разберете, че сте направили глупава сделка, не се опитвайте да играете мъченик, без значение колко благородна може да ви изглежда тази роля, а поговорете със себе си – или някой друг – за да се изпълните със здраво и полезно чувство на гняв и самоутвърждаване.
В тази книга, аз [Едуард Хелоуел], винаги подчертавам, че поддържането на концентрацията зависи от способността да се използват много техники, като не на последно място е способността психологически да опознаем себе си, което е необходимо, за да познаем своите слаби места.
Шекспировият Крал Лир загубва проницателността и способността си на съсредоточено мислене, той не можа да разбере колко искрено го обича Корделия, защото става жертва на желанието си да бъде обичан и обожаван отвъд всякакви разумни граници. Сестрите на Корделия говорят на баща си с ласкателните думи, произнасят лъжливите клетви, които той иска да чуе. Когато Корделия казва истината, казва, че обича баща си, но не иска да развали тази любов с лъжи, Лир я гони, полагайки началото на трагичното си падение. Той губи способността си да се фокусира върху най-важното – истината – защото ненаситното желание за обожание го заслепява и той не може да види истинската любов на Корделия.
Cordelia in the Court of King Lear (1873) by Sir John Gilbert
Познавате ли такива шефове? С колко от тях сте работили? Понякога изглежда, че колкото по-голяма власт има човек, толкова по-малко е способен да възприема истината.
Поддържане на фокусирано внимание изисква способността да чуваме истината и да си правим правилните заключения. Умението да се гледа истината в очите изисква познаване на слабостите на своята собствена личност. Ако Лир можеше да каже: “Аз съм остарял и чувствам приближаването на смъртта, имам нужда от любов, имам нужда от подкрепа, за да мога да посрещна края на царуването и живота си като мъж”, щеше да избегне загубата на всичко.
Източник: Offnews