Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.

– Тате, може ли да те попитам нещо? – Разбира се, какво има?

– Ти каква заплата получаваш? – Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?

– Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час? – Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева… – О… – детето се замислило

– Тате, може ли да ми дадеш 10 лева? – Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, – ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист!

Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща… Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си.

След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая. – Не спиш ли? – попитал той. – Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.

– Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата – Ето, вземи парите, за които ме помоли. Детето се усмихнало.

– О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то – След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си. – Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата. – Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето

– Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама. Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота… и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас…

Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни.

Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!

източник : actualno.com