Съществува ли магия за мъж?

Спомняте ли си онзи епизод на „Сексът и градът“, в който Шарлот пишеше с червило върху огледалото „Вярвам в любовта“?

Посещаваше един от онзи семинари, в които ти проповядват, че ако истински искаш любовта да влезе в живота ти и си го повтаряш постоянно, тя неизбежно ще дойде. Точно това правеше Шарлот – вярваше силно, силно се надяваше и всеки ден похабяваше по едно червило в надеждата да срещне любовта.

Любовта обаче не идваше. Накрая, когато попита защо при нея не се получава, лекторката й отговори „Явно не се стараете достатъчно“.

Сетих се за тази сцена, след като наскоро попаднах на нещо подобно.

Гуруто разказваше как трябва да освободим женската си енергия и как ако напишем на лист хартия с точност какъв мъж искаме – от цвета на очите до полиглотските му способности, той ще се появи именно с този мечтан пакет от качества.

Не можех да не си задам въпроса – в силата на вярата ли е разковничето? Наистина ли, ако си повтарям всеки ден, че вярвам в любовта, ако изпиша фермани в описание на „идеалния мъж“, ако правя заклинания и бъркам отвари с люспа от змия, нокът от прилеп и косъм от добре изглеждащ мачо, ТОЙ ще се появи?

Ами ако не се случва, това означава ли, че не вярвам достатъчно, или че не го искам достатъчно? Или пък другата страна. Ако въпреки че искам и силно вярвам в любовта, тя продължава да не се случва, аз ли съм виновна, че не правя нещо, както трябва?

Че може би не трябва да си го повтарям само вечер, а сутрин, обед и вечер? Или може би списъкът ми не е достатъчно конкретен? И изобщо, съществува ли магия за мъж?

Понякога имам чувството, че всеки ден, в някоя точка на света, някой психиатър, доктор или свръхжена се изказват по темата „Как да си намерим мъж?“.

Така намирането на мъж се превърна в проблем от световен ранг, който всяка клета жена трябва да разреши с военни тактики и ежедневни заклинания. Все едно се борим със световния тероризъм. Междувременно, проблемът да намериш Мъжа се превърна в изключителна машина за правене на пари.

То не са книги, не са семинари, не са мантри, които да слушаш до припадък. Лошо няма. Бизнеси всякакви. По-притеснителното обаче е друго – не се ли втълпява именно така този „проблем“ като ужасяващ комплекс за малоценност в женската психика?

Това, че не си срещнала подходящия човек не е просто стечение на обстоятелствата. Това е „проблем“, с който ни учат как да се справим.

Може би ти има нещо? Може би си прекалено умна? Може би си загубила женствеността си? Или може би не знаеш как да я показваш? Честно ли?!

Неречете ме циник, но отказвам да приема, че ако любовта не се случва в живота ти, значи не вярваш в нея достатъчно силно, или не я искаш достатъчно силно.

Може би означава, че просто все още не си я срещнала и не е дошъл твоят момент. Колкото и да рисуваш портрети на мечтания мъж, той ще се появи не когато се завъртиш пет пъти през глава, а когато си готова за него и когато ти е писано.