Детски плач след първи глътки въздух. Родило се е ново малко човече. И като всяко живо същество посреща света с първично доверие. Съвсем скоро, обаче, детето се сблъсква с първата манипулация в живота си – биберона. И като при всяка манипулация се случват две неща–някой ти дава празно обещание, че ще задоволи твоя нужда, но тайничко прокарва и задоволява своите нужди. В случая е нуждата на мама или на друг възрастен от тишина и спокойствие. Така всяко дете расте и се сблъсква с множество условности, които бавно пречупват волята му. Така манипулацията ден след ден хваща за врата свободния му избор и го лишава от естествени възможности. Расте и се мъчи да се напасне към шаблоните на обществото, за да срещне одобрението, което захранва самооценката, за да получи любов, доверие, утвърждение.
Едва ли има човек, който да не е живял в манипулация, и едва ли някой не я е правил. Всъщност, да манипулираме се научаваме към петата година от живота си, и от жертви се научаваме да бъдем и палачи. А манипулации се сипят от всички страни-от важните ни хора, образователната система, религията , рекламите, политическите партии и т.н. И така до последната глътка въздух-манипулираме и ни манипулират. Формулата на манипулацията е простичка: манипулаторът иска нещо от друг, но никога не го заявява ясно, защото и той самият може да не осъзнава това, нито пък желае да предложи нещо в замяна, въпреки, че дава празни надежди. И винаги постигането на целта е през психологическата уязвимост на манипулирания – а входовете са три. Наричат се Срам, Страх и Вина. Вина, че сме разочаровали някой. Страх,, че ще ни лишат от принадлежност и любов. Срам, че ще ни осъдят, а ако не ни осъдят, ние ще се самоосъдим.
Понякога, след отрезвяващ опит се събуждаме. И, о колко сме гневни! На себе си. Че сме допуснали манипулация. На другия. Че ни е подмамил.
Познати са ни ред манипулативни изречения, които ни пробутват от най-ранно детство, и после ние ги пробутваме на другите.”Какво ще си помислят хората?”; „Какво ще правя без теб?”; „Как може да си такъв егоист-егоистка?”; „Няма да те обичам, ако…”; „Искаш да ме съсипеш ли?”; „Прави каквото искаш, но…” и т.н. В тези ситуации и в двете позиции има печалба: манипулаторът се възползва от контрола на авторитарната си позиция, а манипулираният черпи дивиденти от подчинената си позиция, но несъзнателно жадува да тиранства.. Понякога манипулацията на „добрия” в тази игра е по-опасна от авторитарната манипулация на тиранина..Защото често „добрият” е привидно потърпевш, но е в пред стартова готовност за безжалостно нападение при усетена чужда слабост.
А какво да кажем, за ежедневните обществени манипулации, на тема колко слаби, колко високи да бъдем, кога се превръщаме в стари моми и ергени, кога и с колко деца и заслуги сме се отсрамили или отчели пред обществото. И така до безкрай. Порочният кръг се върти.
Една от многото добили популярност напоследък манипулации на общественото мнение е тази с думата „криза”. Да, криза има, но ако разгледаме живота, то той е низ от кризи и спокойни периоди. Кризите винаги настъпват, когато има пренасищане в една или друга сфера и когато обичайният начин на поведение не води до обичайния успех. Потребностите са или задоволени, или изискванията са пораснали. И това е валидно както за кризите в личен, така и за кризите в обществен или икономически план. А манипулации от сорта на: „Ако всички се потрудим известно време, нещата ще се оправят.”; „ Да затегнем коланите”; „ За известно време да забравим личните желания” поддържат статуквото такова каквото е, карат хората да живеят на пълни обороти, вдъхват надежда да се живее по стария начин, само ,че ограничавайки потребностите си, да блъскаме до изтощение за компенсация, да изпадаме в самосъжаление, да се страхуваме, че ако не сме перфектни ще останем без работа и т.н.
Докато един ден не се осъзнаем, че тези манипулативни изречения просто промиват психиката на манипулираните и помагат да се запазва властта на манипулаторите. Те внушават, че по време на криза всичко върви зле, натягат тревожността и страховете. А страхуващият се човек е лесен за управление. Достатъчно е повече разбиране на логиката на кризата. Това време е трудно, но не означава , че всичко е зле. Струва си да видим кои са нещата в живота ни, дори и малки, които вървят. Това се нарича сменяне на перспективата. Всеки ден да осъзнаваме как кризата изкарва на повърхността нови потребности, не само материални, но и духовни, засилва нуждата от топлина и обвързаност. Доказано, е, че хората, които осъзнават,че голямото предимство на кризите е това, че те преминават, достигат качествено ново ниво на развитие. Те запазват мотивацията си за живот и развитие, вместо да следват масовата психоза на самосъжаление. Всъщност, такива хора доказват на практика , че думата „криза” е еднозначна на „време за предефиниране на понятия, ценности, норми в зависимост от новия етап на развитие.
Та, манипулацията е страх да се живее с истината. За себе си и за другите.
Манипулацията е лъжа. Лъжа, която казваме на другите, мамейки и себе си. Не са нужни факти. Просто проверете усещането на телата си. След манипулацията вкусът в устата е блудкав, душата се чувства гнусно, а тялото сякаш изнасилено. Цената е висока и за двете страни. Сега е евтино, после излиза солено.
А истината е естествено и просто нещо.
И тя не е съобщаване на факти, а заявяване на истинските чувства, преживявания и нужди по един или друг повод. Тогава и не позволяваме да ни манипулират. Цената може да е загубени няколко приятелства. А доколко са били приятелства, щом обръщат гръб на истинското ни “АЗ”?
Човек си струва да помисли.
А решението може да бъде просто – истина срещу лъжа и манипулация.
И смелост да живееш със заявената истина.
