Луиза Кларк (Емилия Кларк) живее в провинциално английско градче, пече кексчета и сервира вкусотии на мили старици. След като заведението, в което работи и разхожда прекрасните си сини обувки на бели точки затваря врати, чудатата 26-годишна брюнетка трябва бързо да си намери нова работа. Парите са й нужни – на нея, и на семейството й, след като баща й остава безработен, а сестра й има малко дете. Приема предизвикателството да стане болногледачка в близкия замък, без изобщо да подозира в какво точно се забърква. Тя се учи бързо и вярва, че няма проблем, който да не може да се реши на чаша вкусен чай. Няколко думи и една скъсана по шевовете пола по-късно тя е получила работата да обгрижва Уил Трейнър (Сам Клафлин) – богат млад банкер, прикован към инвалидна количка след злощастен инцидент, случил се преди две години. Изоставил приключенския си начин на живот от миналото, Уил се е превърнал в циник с хапливо чувство за хумор, често подвластен на лошото настроение.

Лекото ми разочарование в началото дойде от факта какъв точно инцидент претърпява главният герой и какво го парализира. Представях си, че е скочил от високото в океана, че се е изкачвал по скала и е паднал… Но да пресичаш улицата в силен дъжд, да говориш по телефона и да не се огледаш… Все едно пращаш луксозна покана на мотоциклет да те блъсне.

Първата половина на филма е по-скоро жизнерадостна, отколкото драматична. Има много моменти, които те карат не просто да се усмихваш, а да се смееш с глас. Дори се запитах защо раздадоха кърпички за сълзи на входа, като нямаше повод за такива емоционални изяви. Приятни пейзажи с много зеленина, ултра шантави цветни тоалети, чаровната усмивка на Уил усмивки, свежото чувство за хумор на Лу – това са част от нещата, които очароват от самото начало на филма. Някак съвсем естествено у мен се появява желание да си купя парфюм – нещо свежо, цветно и много секси за лятото.

Докато не идва ключовият момент и всичко се променя!

Една тайна бива разкрита! Едно желание, което ти дава да разбереш, че радостта и удовлетворението могат да са само повърхностни изяви, но дълбоко в човешката душа е водовъртеж от черни емоции, от съмнения, от съжаление, от непримирение, от нежелание да бъде това, което е.

В този момент отварям пакетчето с кърпички, започвам да бърша сълзите, които се стичат по бузите ми, и се радвам, че не си сложих спирала сутринта. Вече не искам парфюм! Единственото, което искам е да прегърна детето си и да не го пусна никога. Защото осъзнавам, че рисковете за живота ни дебнат отвсякъде – фучащи коли, невнимателни шофьори, височини, тежести… Колкото и да не ми се иска, се питам какво би било и как бих се чувствала, ако моето дете е парализирано, неподвижно, в инвалидна количка и единственото, което е успяло да постигне за една година рехабилитация, е лека подвижност на два пръста на ръката си…

Лу е атрактивна, забавна, различна жена. Тя успява да внесе в скучния и статичен живот на Уил много колорит, да събуди отдавна забравени емоции, да го учуди, да го накара да се усмихва със супер чаровна усмивка (за което ние сме й много благодарни – Сам Клафлин наистина е много секси). Но дори и това не винаги е достатъчно, за да те накара да живееш!

Обърнете внимание на обувките и тоалетите на Лу. Всъщност, дори и да не искате, те просто ще ви се набият в очите. Лу носи най-екстравагантните обувки, а дрехите й я превръщат в малка градска фея, която вместо с крила, пърха с жълт чорапогащник и пеперуда в косата. Чорапогащите са всъщност много силна алегория. Те са нейният най-свиден спомен от деството, подаръкът, който най-много я развълнува на рождения й ден, повод за тиха война между мъжете в живота й, но и нещо, в което може да пъхне здравите си и подвижни крака. Здрави и подвижни крака – ето това е, което Уил няма!

Няма нищо случайно!

В предсмъртното писмо на Уил, което Лу чете 2 седмици след като него вече го няма на този свят, той й препоръчва да си купи парфюм! Няма нищо случайно! Флакон Papillons Extreme я очаква в магазина за парфюми, вляво от кафене Marquins, в Париж. След края на филма отивам в един голям магазин за парфюмерия и козметика. Питам за Papillons Extreme. Сигурна съм, че ако това е парфюмът за Лу, ще е и моят. Продавачката е мила и усмихната. Но… парфюмът за съжаление не се внася в България. За съжаление в този живот не можем да имаме всичко – от мъжа до парфюма!

Автор: Росица Николова

Източник: http://ladyzone.bg/