Не зная кой си. Вече не те чакам. Не се питам дали вярвам в теб. Научих се да живея сама.

Ти скри ли душата си на някое сигурно местенце?

Избяга ли по-надалеч? Намери ли си оправдание да бъдеш „просто добре“? Свикваш ли вече с удобството на обикновеното обичане – без крайности, без безкрайности?

Ако се колебаеш дали да бъдеш с мен, не бъди! Ако ти е нужно време, игри или залъгалки подмини ме! Ако се страхуваш да бъдеш слаб пред мен, подмини ме! Ако се страхуваш, че не можеш да бъдеш моят герой, някой друг ще бъде.

Никога не прави от мен момиче с малки мечти. Аз ходя по земята, но и летя високо в облаците. Аз съм хлапачка в тяло на жена – не ме карай да остарявам.

Един човек се пази всеки ден. Един човек се заслужава всеки ден. Никога не ме навирай в остатъци от време, в остатъци от възможности, в остатъци от сърцето си. Никога не ме заблуждавай. Никога не ме губи с нерешителност, със страхливост и заблуди. Никога не връщай любов от мен. Аз имам нужда от силата ти, колкото имам нужда от слабостта ти.

Не ме прави зависима от присъствието ти, от любовта ти. Дай ми ги, защото го искаш. Бъди с мен не защото никой друг не те е обичал така. Бъди с мен не защото не можеш да ме оставиш на някой друг. Бъди с мен, защото не можеш без мен! Но ако летиш до мен, лети свободен и се радвай на свободата!

Чрез Росица Цонкова / някъде от Фейсбук