Причината: Част от веществата в тях са сред факторите за ранно полово съзряване.

Всекидневното ядене на сирене и мляко увеличава риска за рак на гърдата при жените и за рак на простатата при мъжете. Особено лошо е прекаляването в детството, това е едно от нещата, които стимулират ранното полово съзряване, свързвано с нарастването на вероятността за тумори на хормонална основа. Това каза д-р Людмила Емилова по време на лекция в София за здравето на децата в зависимост от храненето. Тя се аргументира с изводите от практиката на съвременни специалисти по хранене като д-р Джоуел Фърмън и от мащабния съвместен проект на университета „Корнел”, Оксфордския университет и Китайската академия по превантивна медицина, получил популярност с името Китайското проучване. То започва през 1983 г. под ръководството на известния американски учен професор Колин Кембъл и продължава над 20 г.

Смята се за най-всестранното проучване в полето на биомедицинската епидемиология, което не се задоволява с наблюдение на изолирани вещества в епруветка и върху животни. То проследява диетата, начина на живот и болестите в 170 села в различни райони на Китай (някои със 100 пъти разлика в честотата на раковите заболявания), а по-късно и в Тайван. На основа на изследванията на кръгло 6500 души и изводите от над 350 проучвания на членове на екипа на проф. Кембъл, публикувани в авторитетни медицински списания, се установяват „над 8000 статистически значими връзки на различни фактори на храненето с болестите”.

Генералният извод от тях е, че хората, които ядат най-много храни от животински произход, страдат от най-много хронични болести. А диета с преобладаващо непреработени растителни храни предотвратява или повлиява болестите. Това казва проф. Кембъл след 50 г. научна, изследователска и преподавателска дейност и позоваване върху стотици научни изследвания. Само препратките към публикуваните в неговия труд проучвания са 759.

Но защо за враг на здравето и в частност за хормонално зависимите видове рак е „нарочено” млякото и още повече твърдите сирена? Заради проучванията, които паказват, че освен количеството на белтъчините и мазнините е от значение и техният състав. Има много данни, от които се вижда, че не всички белтъчини и мазнини са еднакви като ефект върху организма ни – растителните протеини не водят до възпалителни процеси и свързаните с това сериозни заболявания. В тях няма и риск да се открият растежни фактори или патогенни вещества, които остават в млякото на кравите от мастита – чест проблем при едно принудително безкрайно удължено доене, обяснява д-р Емилова.

Тя цитира д-р Фърмън, че в сирената, особено твърдите, има повече наситени мазнини и вещества, които съдържат и способстват производството на хормони, отколкото в която и да е друга храна. Това дава основание да се търси връзка между засилената консумация на сирена през последните десетилетия и увеличаването на хормонозависимите видове тумори.

Тревогата на лекарите се поддържа от все по-ранното начало на менструацията при момичетата и повишения риск от рак на гърдата в активна възраст. Подобни факти се натрупват и за момчетата, които влизат по-рано в пубертета с висок ръст и наднормено тегло. При тях расте вероятността за рак на простатата в зряла възраст. Докато при хранене, в което 90% от енергията се набавя от растителни непреработени продукти, почти липсват случаи на рак на гърдата. Сходни данни има и за рака на простатата.

“Същото показва и 22-годишният ми опит с пациенти, на които препоръчвам природосъборазното хранене”, обяснява лекарката. Според нея степента на защита категорично зависи много от годините, в които човек се придържа към такъв тип меню.

По данни на Световната здравна организация пубертетът днес идва 6 г. по-рано, отколкото преди 150 г. Хормоналните промени по принцип са по-ранни при момичетата – най-често започват на около 10 години и половина, а при момчетата това става на около 11 и половина години. Въпросът защо няма категоричен отговор. Причините със сигурност са комплексни. Главната роля обикновено се приписва на храненето и наднорменото тегло. Сред другите условия, които вероятно влияят, са стресът, климатичните промени, увеличаващата се ултравиолетова радиация, излагането на химически токсини и замърсена околна среда.