Да загубим някого е част от пъзела на живота и независимо от това колко пъти ни се случва, никога не свикваме с него. Защото да свикнем е мъчително упражнение, изпълнено с болка, агония и смес от емоции.

Изглежда ти тъжно, нали? Колко е тъжно, че хубавите неща никога не продължават дълго, нали?

Но аз се радвам, че не продължи.

След първоначалният шок от раздялата, естествено бях тъжна. Не хапвах нищо. Слагах си фалшивата усмивка, за да избегна хорските въпроси. Работех постоянно, за да не почувствам каквото и да било. Бях изпаднала в странното състояние да чувствам много емоции наведнъж и същевременно да не чувствам нищо.

Липсваше ми и отчаяно те исках. Плачех всеки ден, понякога не веднъж, а много пъти.

Стоях в апартамента си по цял ден, лежах на леглото си и си мислех за смътните 14 месеца, които прекарахме заедно.

Спомнях си как изпаднах в ярост, когато открих, че все още поддържаш отношения с бившата си и ти ми обеща, че няма да се повтори никога повече.

Отнемаше ти цяла вечност да отговориш на съобщенията ми, защото винаги бе зает с нещо по-важно. И когато ти го казвах, ти обещаваше да прекарваш повече време с мен.

Но ти никога не изпълни нито едно от своите обещания. Въпреки всичко, което направи, аз никога не спрях да те обичам. Да, “всички ми казваха за пламъците, но аз не успях да усетя дима”. Винаги си казвах “всичко ще отмине и той ще се промени за добро.”

Но ти скъса с мен, защото се влюби в друга жена. А месеци по-късно и аз срещнах друг. И колкото и странно да ти звучи, благодаря ти, че разби сърцето ми. Колкото и да болеше, излязох от всичко това много по-силна, отколкото съм си мислела, че мога да бъда.

Благодаря ти, че ме научи, че не бива да съм с някого, само защото ми е удобно и че заслужавам нещо по-добро. И ти благодаря, че ми показа, колко е важно да знаеш какво искаш, когато избираш човека, с когото да прекараш живота си.

Всичко в живота ни се случва по някаква причина и когато всичко в него се разпада, то значи нещо прекрасно си търси място в него.

Автор: Силви Стаменова