Дали в днешния технологичен свят е полезно децата да учат програмиране?

Не се ли обвързват още повече с таблети, телефони и компютри, „губейки“ от времето за игри?

С каквато и носталгия да мислим за времето, когато ние бяхме деца, днешното съвремие е друго – бързо, постоянно изменящо се и много технологично. И ще става все по-високотехнологично. Да си затворим очите и да оставим децата да са само консуматори – на играчки, процеси и съдържание, означава да ги направим обикновени наблюдатели на околния свят.

Програмирането е само още един начин чрез игра да въведем децата в новия технологичен свят и да им покажем как логически да разбият възникнали проблеми на малки стъпки и да предложат решение. Заниманията по програмиране можем да приемем като тестова среда, в която децата експериментират, правят грешки и търсят решения. Работата в екип насърчава взаимопомощта и задаването на въпроси, социалните умения и комуникацията с останалите. А това е вдъхновяващо, особено за днешните деца, които като че ли имат нужда от малко повече увереност в собствените си сили най-вече заради особеностите на живота, който живеем, свързан с прекалено обгрижване и поднасяне на готови решения. Програмирането разкрива, че случващото се не е даденост или статично, а може да се променя и ние, хората, определяме правилата.

Една година по-късно…

Така започват много истории :). Тази е истинска и е един от възможните отговори на въпроса: „Дали и защо е полезно програмирането за деца?“. Ани е майка, която преди година също се е питала доколко се получават реални знания от един курс по програмиране, дали цената си струва, кога ще се види ефектът. Нейното дете започва на 7 години и е момче, което, хм… 5 минути след приключването на посещението за седмицата на въпроса: „Какво правихте?“, отговаря с: „Ъъъ, добре беше“. Познато, нали? Така очакваната обратна връзка изчезва за секунди някъде между заблеяния поглед и подритването на поредното изпречило се на пътя му смело камъче.

Затова Ани все по-малко пита и все повече наблюдава. И да, ефект има. Разбира се, успоредно със занятията, детето расте, ходи на училище, вкъщи също му се обръща внимание и се стимулира, знанията и уменията постепенно се осъзнават и наслагват.

Ето няколко примера, които дават повече отговори от „Ъъъ, добре беше“ и според Ани са резултат от програмирането:

Ако преди година детето е питало: „Как да го направя?“ и очаква отговор от родителя, 6 месеца по-късно в сходна ситуация пак задава въпроса, но веднага се сепва и в крайна сметка, самò си намира решението, а 1 година по-късно не само че не пита, но и предлага помощ на родителя, когато той самият изпадне в ситуация. Във всички случаи предлаганото решение е не само правилно, но на моменти и много иновативно.

Проблемите вече не се приемат за такива, а като предизвикателства, като възможност и вдъхновение да се намери някакво творческо и „умно“ решение. Търси се логиката, изпълнението на решението се раздробява на стъпки, ако е по-сложно. Когато си има цел, вече си прави поредица от действия, които биха му помогнали да си я осъществи. Самò се досеща как да оптимизира процесите, а ако брат му не хареса закуската и се наложи правенето на втора… тя бива наречена „Закуска 2.0“. Което е забавно, удовлетворяващо и показва как от поведение на консуматор се преминава към поведение на мислещ, анализиращ, виждащ под повърхността човек, още малък и още в начална фаза, но с желание и увереност за бъдещ инженер. Няма страх от това, което се случва, а само по-силен стимул да се открие решението на трудностите.

Детето учи и се наслаждава. Не се чуди дали и защо му е полезно програмирането за деца. Харесва менторите си и новите контакти, учи се на социални взаимоотношения и от все повече неориентирани кликове и действия преминава в логични и смислени занимания с приятелите си, неговия екип. За да ни изненада някой ден с най-голямото признание – да създаде своята кола на бъдещето.

Откога можем да започнем?

Програмирането за деца и постигането на видими резултати е насочено към деца на 7+ години. Целта е, използвайки детското любопитство и изобретателност, в позитивна среда да се усвоят знания от областта на математиката, логиката, английския, както и така наречените „меки умения“ като творчески подход, да умееш да слушаш и изслушваш, да си организиран и уверен, да работиш в екип, да си гъвкав и съобразителен с нуждите на екипа и възможностите на всеки.

И не, целта не е всички деца да станат програмисти и инженери, а да се развие тяхната творческа осъзнатост в света на технологиите, организаторските им качества, работата в екип, умението им за решаване на проблеми и логическото мислене.

Да задават въпроси, да търсят отговорите, да решават проблеми.

Да израснат, като преборят предизвикателствата на новото време чрез игра и забавление.

Да усвоят така наречените „меки умения“, които ще им помогнат много за едно по-успешно бъдеще.

Автор: „Технократи” – http://technokrati.bg/