Твърде вероятно е някога в живота си да сте били (или да бъдете в бъдеще) на мястото на този един от двама депресирани души – вие или някой от вашите близки. Поради тази причина разбирането на депресията бързо се превръща в житейско умение. Ето 14 важни прозрения:
Някои личности са по-податливи на депресия.

Тя може да се случи на всеки, но хората с депресия често имат интровертни, творчески или перфекционистични черти. Личността не причинява депресия, но може да бъде рисков фактор.
Хората с депресия не изглеждат непременно потиснати.

Хората с депресия често са високо функциониращи и умеят да прикриват проблема си от света. Това може да е вашият лекар, зъболекар, учител, най-добър приятел или дори душата на компанията. Дали заради стигмата, свързана с болестта, или поради загрижеността им за въздействието върху останалите, много хора с депресия прикриват майсторски болестта си публично. Това е допълнително доказателство, че тя не е признак на слабост. Силата и психическата якост, необходими, за да продължат тези хора живота си както обикновено, са наистина огромни. Разбира се, понякога най-силният акт е вик за помощ.
Вътрешният часовник на тялото е объркан.

Тялото има вътрешен часовник, който използва сигнали от околната среда, за да подхранва апетита, съня и настроението. При хората с депресия този часовник може да бъде толкова сериозно нарушен, че денят и нощта да са напълно обърнати. Ако сънят е извън равновесие, то хормоните на глада също са объркани, оттук и промените в апетита и теглото, които често вървят наред болестта.
Депресията променя размера на мозъка.

Изследванията от Университета в Йейл върху мозъка на хора с депресия показват свръхпроизводство на генетичен “комутатор”. Този генетичен превключвател води до загуба на връзки между мозъчните клетки, които регулират когнитивността и емоцията. Това води до свиване на размера на мозъка. Колкото по-тежка и по-продължителна е депресията, толкова по-голямо е свиването. Антидепресантите могат да помогнат това да се промени.
Депресията прави паметта да избледнява.

Депресията наистина може да повлияе на паметта, по-специално тази част от нея, която се отнася до конкретни факти, като например имена или места. Част от причината за това е тенденцията към прекалено генерализиране, което може да компрометира способността да се разграничават подобни преживявания.
Кръвен тест за диагностициране на депресията.

До скоро единственият начин да се диагностицира депресията беше чрез самооценка или наблюдения. Но това ще се промени. Изследователи разработват кръвен тест, който да диагностицира депресията и да предскаже кой би могъл да се възползва от терапия. Това ще даде възможност за пригаждане към по-ефективни лечения.
Осъзнатостта може да намали и предпази от депресия.

Осъзнатостта може да намали и предотврати депресията при юношите (на възраст 13-20 години) и възрастните.
Депресията ви състарява по-бързо.

Проучванията установяват, че депресията води до ускорено клетъчно стареене и повишен риск от заболявания, свързани със стареенето, като сърдечни заболявания, диабет и рак. Хората с депресия имат по-къси теломери (специализирана линейна хромозомна ДНК, състояща се от къси последователности в края на хромозомите). Колкото по-тежка и по-продължителна е депресията, толкова по-кратка е дължината на теломерите, толкова е по-голямо стареенето. Тези с предишни епизоди на депресия показват по-кратка дължина на теломерите от тези, които не са преживели депресия в изследванията.
Упражненията водят до същите промени в мозъка като антидепресантите.

Изобилие от изследвания показват, че упражненията облекчават симптомите на депресия в краткосрочен план, но също така имат защитен фактор срещу развитието на депресивни епизоди в бъдеще. Всъщност, едно скорошно проучване установява, че при лека до умерена депресия упражненията имат същия ефект върху мозъка като антидепресантите. Ходенето 30 минути на ден е достатъчно, за да се усети промяна.
Бактериите в червата играят голяма роля при депресията.

Все повече доказателства сочат силна връзка между червата и мозъка, като невробиолозите в Оксфордския университет установяват, че чревният микробиом играе важна роля в поддържането на някои мозъчни функции като настроение, емоция и апетит. Доказателства предполагат връзка между здравето на червата и психиатричните и неврологични заболявания като тревожност, депресия и аутизъм.

Изследователи от Оксфордския университет твърдят, че приемането на пробиотици има положителен ефект върху тревожността и депресията чрез повлияване на невроендокринния стресов отговор и промяна на начина, по който хората обработват емоционалната информация.
Депресията увеличава физическата болка.

Сякаш емоционалната болка не е достатъчна, депресията се свързва още с физическа болка като главоболие, болки в гърба, болки в стомаха, болки в ставите и мускулни болки. Изследване показа, че депресията и физическата болка споделят общ химичен път в мозъка и са повлияни от същите невротрансмитери. В светлината на това се предполага, че болезнените физически симптоми, които са свързани с нея, трябва да бъдат третирани заедно с депресията. Изследванията всъщност показват, че има връзка между подобряването на физическите симптоми и подобряването на другите депресивни симптоми.
Антидепресантите не са магическо хапче.

Депресията може да се повлиява много добре от лечението, но видът на най-ефективното лечение може да се различава от човек на човек. Най-добрият подход е многостранен и отговаря на цялостната личност – умствен (терапия, емоционална подкрепа, познавателно съзнание, осъзнатост); физически (упражнения, диета); химически (лекарства). Освен това, антидепресантите обикновено нямат незабавен ефект. Очакванията, че медикаментите са магически куршум, могат да доведат до разочарование и допълнително влошаване на симптомите. Депресията е лечима, но процесът може да включва известна проба-грешка. Важна част от извървяването на пътя през депресията е да знаете това, да имате търпение и да бъдете отворени към промените в лечението.
Задаването на въпроси, относно депресията или самоубийството никога няма да влоши нещата – но може да спаси живот.

Всеки има своите възходи и падения, но ако някой, който познавате, действа необичайно (смяна в настроението, промяна в съня и апетита, тъга, агресия, безразсъдство, затваряне в себе си), това може да е знак за нещо повече. Ако имате някакво усещане, че нещо не е наред, важно е да попитате човека дали е депресиран или суициден, използвайки директен език като “самоубийство / отказ от живота”, а не “нараняване”. Хората често избягват да питат за това от страх, че ще засадят идеята, но всъщност нещата не работят така. Въпросът може да спаси живота на някого. Ако човекът е суициден, потърсете незабавна помощ от лекар, болница или телефонна линия за предотвратяване на самоубийство.

Невъзможно е за тези, които никога не са имали депресия, да си представят тъмнината, в която живее засегнатия. Тя може да удари всеки и никой от нас не може да знае кога той или някой, когото обича, ще бъде засегнат.

Депресията е лечимо заболяване. Научаваме все повече за нея и се работи усилено в търсене на ефективно лечение с минимални странични ефекти.

Колкото повече информираност има по въпроса, толкова повече възможност да се отговори с мъдрост, уважение, откритост и състрадание – никога не трябва да се реагира с нищо по-малко от това.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: https://psychology.framar.bg