Всеки човек от момента на зачатието е източник на собственото си желание да живее.

За четвърта поредна година ще се проведат Дни на Франсоаз Долто в България “Майчинство и ранно детско развитие” с участието на френски психоаналитици и експерти от България – Мириам Сежер, Мари Кристин Лазник, Георги Кацаров, доц. дпн Моника Богданова, д-р Велимир Симов, д-р Анета Попиванова, Емилия Казълова.

На 15 май в 65-та аудитория на СУ “Св. Климент Охридски” ще се проведе открита лекция, на която участниците ще могат да видят филм за идеите на Франсоаз Долто. Ще бъде представена книгата “В зората на сетивността”.

По този повод, колегите от Факти.бг се обърнаха към Моника Богданова, която беше така любезна да разкаже подробно за това коя е Франсоаз Долто и какви са нейните приноси не само в полето на науката, но и в чистата практика, с която повечето хора се сблъскват – раждането и първите години от израстването на хората.

И да, децата чуват още от утробата. И това отдавна не е новина.

Нека започнем първо с това коя е Франсоаз Долто и какви са нейните постижения в областта на детската психоанализа?

Франсоаз Марет-Долто (1908-1988) е френски психоаналитик, педиатър, първата жена, която създава своеобразна система за комуникация с детето в пренаталния период.

Интересен момент от нейната история е първото й причастие, когато нейната майка я моли да се помоли на Бог за спасение на сестра си, заболяла от рак на костите на  8 години. „Нямаше никога да стана психоаналитик“  пише Долто, „ако не беше тази тъга, която разтърси цялото семейство. Със сигурност щях да стана лекар, понеже го желаех още от осемгодишна, но нямаше да стана аналитик, ако моята сестра не бе умряла и не бях изпитала патологичната печал на майка ми, страданието и недоумението на баща ми, болката на брат ми Пиер и на по-големите момчета“.

Ф. Долто акцентира върху това как използваме езика, за да изградим себе си като Субекти. Тя настоява децата да имат възможност да се поставят в смислен дискурс, в който те са субекти, които имат право да разбират, да бъдат чути и към които другите имат отговорност. Тя подчертава значението на начина, по който майката говори за бащата при изграждането на неговия образ за детето. Когато родителите убеждават себе си, че децата са „твърде малки, за да разберат“ лоша дума или кавга вкъщи, Долто казва, че те единствено лъжат себе си – децата винаги разбират. Всъщност тя твърди, че те разбират още в утробата. Трябва да им се говори, да им се обяснява, да им се разказва случващото се с тях. И колкото и лесно да изглежда, в практиката на психоаналитиците често се вижда, че всъщност не е.

Ф. Долто смята, че много от психическите заболявания, възникващи по време на детско-юношеската възраст могат да бъдат избегнати единствено чрез правилно организиране на процеса на възпитание на децата. Нейният девиз е: “Лечение чрез възпитание”, на който тя посвещава и целия си живот. Издава повече от 20 книги, предназначени за учители, родители, възпитатели и лекари. Една от най-важните научни разработки на Ф. Долто е “Несъзнаваният образ на тялото”. В трудовете си тя отделя особено внимание на същността на психоанализата и разкриването на нейната роля при възпитанието на децата в семейството, в детската градина или в училище. Огромното значение на работата й се състои в това, че тя на практика е проверявала и уточнявала понятията на психоаналитичната теория. Ф. Долто се познава с Ж. Лакан, един от най-големите психоаналитици на Франция през 60-70 г. на XX в. На една от фотографиите, обградени от много журналисти, те са представени заедно в момент на обсъждане на семинар, който Лакан води в продължение на много години: “Аз изобщо не мога да разбера за какво говориш”, му заявява Долто. “Защо? – удивлява се Лакан – Аз говоря само за това, което правиш”.

Вълнували са я и проблемите, свързани с приобщаването на детето към обществото, въпроси, като социализация на детето, адаптацията му към детската градина и училището, болезненото откъсване от майката.

Нейните радио предавания (от 1975 г.) и слушани от родители от цяла Франция, я утвърждават като аналитик във връзка с обществото и активно обвързан с каузата на децата. В течение на 5 г. Долто беседва със своите слушатели и отговаря на техните писма и през 1992 г. в “Нувел обсерватьор”, дори се появява статия под заглавие “Дали да не изгорим Долто?”. Влиянието на Долто върху родителите е толкова силно, че възниква тревога по повод предварителната обреченост на всеки друг, не психоаналитичен, подход към детето. Професионалната общност не винаги адмирирала нейните усилия и много от нейните колеги отхвърляли готовността й да даде съвет, но при Долто комбинацията от духовност, разбиране и талант за откровен разговор й печелят последователи – тя става фактор за развитието на френската психоаналитична култура, фигурата, чрез която психоаналитичните идеи се обвързват с всекидневния живот.

Идеите й оказват огромно влияние върху методите, използвани при лечението на детски (психични) заболявания не само във Франция: „И здравето, и болестта са резултат от междуличностните отношения, които се създават между децата и възрастните” – пише по-късно в книгата си „Каузата на децата”, – това, което се нарича болест, всъщност е емоционална реакция. Децата съществуват в унисон с близките си хора, в едно емоционално пространство са”.

През 1979 г. създава Зелената къща, която е не само място за социализация на деца от най-ранна възраст, в което се прави комплексна профилактика на различни отклонения в детското развитие, но е и модел за бъдещото общество на търпимостта, на правилата, на самоуважение и уважение към своя род, на уважение към всички хора. Там децата са заедно със своите родители и психоаналитици. По късно такива центрове се създават в Белгия, Швейцария, Италия, Канада, Виетнам, а през 1995 г. и в Москва.

Създаването на Зелената къща легитимира усилията на Долто Долто, която е била заинтересувана от това как психоаналитични прозрения могат да се приложат за подобряване ежедневния живот на родители и деца.

Какво е новото, което тя внася?

Долто показва за първи път доколко човек от първите дни на своя живот се стреми към самоусъвършенстване чрез речево общуване със заобикалящия го свят. Ако ние говорим с детето за него самото, за всичко, което се случва наоколо, информираме го за него и другите, то непременно ще чуе. Ако бебето е болно и му обясним какво му е и какво ще се случи с него, то състоянието му няма да се влоши. Обаче, ако ние нищо не му обясним, неговото състояние ще се задълбочи.

Теорията на Долто за това, че е възможен диалог с бебето, още неумеещо да говори, става първообраз на концепцията за вътреутробния живот. „Аз мисля, че всеки човек от момента на зачатието е източник на собственото си желание да живее. Неговото желание се ражда символично, от само себе си, това самостоятелно желание произлиза от мъничкото човече, което трябва да уважаваме, както желанието на всеки възрастен.” От опита на общуване със собствените си деца, Долто открива, че малкото дете разбира всичко, което му говорят, макар самото то да не може да говори. Взимайки за изходна позиция откритието си, тя започва да лекува децата с помощта на психоанализата. Резултатите се оказват зашеметяващи. Тя първа открива консултация в болницата Трусо за провеждане на курс по психоанализа с бебета и се занимава с този вид клинична практика до края на живота си.

Долто продължава делото на Фройд, взима най-важното от теорията на Лакан, става един от най-големите теоретици на психоанализата. Нейните колеги по-късно пишат за нея, че тя е била велик психоаналитик и ярка личност, придвижила далеч напред своята епоха и обогатила живота на своите съвременници.

Силата и оригиналността на нейната теория е в това, че тя показва доколко човешкото същество от първите дни на живота си се стреми към самоутвърждаване чрез речево общуване със заобикалящия го свят. Съвсем малкото дете се стреми към речта, то отваря своята уста не само, за да приеме храната. Трябва да  слушаме” тази отваряща се устичка, желаеща да „вкуси” информация от диалога с нас, толкова силно, колкото иска да вкуси и майчиното мляко. То иска “да изпие информацията“ заедно с млякото на майката. Детето идва на този свят анатомично, генетично и социално предразположено към това, за да говори. С помощта на зрението, обонянието и осезанието детето възприема света около себе си. Но само думата, отправена към него е онова средство, което позволява на детето да причисли (да съ-отнесе) себе си към хората.

Списъкът с нейните приноси е обширен: работата й с глухите, активната подкрепа на училищата Нювил, дългия предговор към книгата на Мод Манони,  Le Premier rendez-vous avec le psychanalyste, решителното й влияние в обучението на възпитатели и обгрижващ персонал за деца, приносът й в подкрепа на детските права. Също така тя активно участвала в множество колоквиуми и срещи: „Раждане и след това“, в рамката на „Група за изследване и изучаване на новородени“ и конференцията в Бордо „Деца и страдание“. Тези множество нови експерименти й дават оригинално и незаменимо място в историята на отношенията между психоанализа и общество. Нейната концепция за несъзнавания образ на тялото, женското либодо, символичните кастрации обсъждани от психоаналитичното общество, били, за нейните ученици, „важен инструмент, който бил незаменим в клиничното лечение на много млади деца или пациенти в голямо нещастие.“

Кои ще са акцентите по време на дните на Франсоаз Долто? Къде ще се проведат и към кого са насочени?

Тази година сме поканили Мириам Сежер (психоаналитик, нейна последователка), М. Лазник (известен френски психоаналитк, който работи с бебета по посока превенция на аутизма) и Георги Кацаров (психоаналитик, с опит в посрещането на деца и родители в инстититуция). Освен това ще се включат и български експерти – д-р Велимир Симов(завеждащ неонатологично отделение 1 МБАЛ, София), д-р Анета Попиванова (Комитет по кърмене), Емилия Казълова (Алианс на българските акушерки) и аз като представител на академична общност и психоаналитик, работещ с (преждевременно родени) бебета и малки деца.

Ще говорим за бебешката анорексия, ранните симптоми на аутизъм при бебетата, какво е “да оцелееш”, значението на пърия контакт след раждането и ролята на акушерката, за връзката между неонатолога и родителите в отделението и възможно ли е “болна” организация да лекува.

Към идеята се присъединиха Българската асоциация по неонатология, както и Алианс на българските акушерки. Благодарна съм на проф. Кръстева и на Е. Казълова, с които се надявам да продължим диалога между различните специалисти в полето на майчинството и ранното детско развитие. Разбира се, всичко това не можеше да е факт без подкрепата на СУ “Св. Климент Охридски”, Факултет по педагогика.

Като основател на Зелената къща в България, в която идеите на Долто се съотнасят към живия живот, какви са вашите впечатления?

Създадохме Зелената къща през 2011 г. в една специфична среда каквато е болничната, следвайки идеите на Долто, но и развивайки ги в български контекст. Посрещахме преждевременно родени бебета, деца със специфични потребности, техните сиблинги и родители, понякога и членове на разширеното семейство. Ефектите са безспорни, но беше трудно, тъй като трябваше да се доказва ефективност и финансова полза поради условията на здравната система. Всеки път когато ми се е налагало да защитавам идеята съм си мислила за Долто и това как и тя постоянно е правила това, убеждавайки управниците, че подобно място трябва да съществува за благото на малките деца и техните родители. Постоянно е доказвала ролята на превенцията и ефективността на концепцията. Не случайно вече в Париж (а и не само) никой не спори. В България Зелената къща затвори врати преди няколко дни…

Лесно преносим ли е френския (западноевропейски) опит в наши, български условия?

Това е въпрос, на който съм се научила да отговарям заради постоянните нападки към мен на различни равнища в стил: “Тук е България!”. С годините ставам все по-спокойна и все по-вътрешно амбицирана с действията и работата си да докажа, че докато не се отърсим от някои специфични български образи от миналото, останали дълбоко в народопсихологията ни, нищо не може да се направи. И това трябва да стане рационално, с усилия, тъй като не могат всички масово да започнат психоанализа. А и в България сме около 11 души.

Все по-често се срещам с хора, които понасят резултата от това, което преди сто години Елин Пелин твърди: “Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта”. През психоанализата можем да разберем механизмите, причините, ясно е, че несъзнаваното се предава през поколенията.

От друга страна, ”Да откриеш топлата вода” е практика, която забавлява доста хора и организации, защото не се интересуват от историята и родовостта на идеите. Нещо, на което мен ме е научил Университетът – преди да изобретиш, прочети кой как го е направил преди теб. Нарича се лоялност към идеите, отвъд личния интерес и комерсиалността на търговския подход.

Какви са разликите?

Няма разлики. Благословена съм със срещи и с хора, които изобретяват, мислят и се развиват, търсят отговори и не се страхуват да застанат на страната на професионалните принципи. Това често им носи неприятности, но затова е професионалната група – да подкрепя и развива, да балансира.

Търсят ли българите психологическа помощ при проблеми с малките си деца?

Процесът е двустранен – от една страна, родителите не винаги знаят кога и за какво да се обърнат към психолог, а от друга – много често ми се случва в практиката да дойдат родители, говорили с психолог, който ги отпраща, защото детето е много малко и няма реч.

Много често се срещам с родители, обиколили различни специалисти и вече уморени, объркани и силно разтревожени от различните мнения, често по уж елементарен въпрос, какъвто е храненето например. Как психологът, психоаналитикът работят в екип, как се очертават професионалните профили и експертните заключения са важни въпроси, които надявам се скоро да намерят стратегически, професионални отговори.

Идеите на психоанализата в България не са толкова популярни сред родители, учители и специалисти в т.нар. подпомагащи професии, защото исторически нямаме традиции. Имаме опит обаче и именно с Дните на Ф. Долто (от 2012 г.) отворихме още едно пространство.

А, децата? Наистина ли чуват гласовете отвън още от утробата? Как реагират те, според Вашата практика?

Миналата година имахме честта да посрещнем в България Мари Клер Буснел, която представи научните доказателства, че бебетата в утробата чуват. Това отдавна не е новина, но все още има скептици. Верояно тези, които смятат, че бебетата се раждат слепи.

В своята работа Долто се опира на теориите за детското развитие през психоаналитичната традиция, но тук тя внася и съществено изменение на представата за периодизация на развитието на детето. Според нея, психичните функции започват да се развиват у детето още в пренаталния период. В своите интерпретации на картината на психическите нарушения, тя утвърждава тезата, че детето още в утробата на майката чува своите близки-възрастни и запомня гласовете. Нещо повече, майката, разговаряйки с детето в утробата, може да му въздейства (може да го “накара”, да измени положението си (позата, в която то е застанало). В постнаталния период, първия етап е олфакторният, по времето на който важна роля имат обонятелните усещания. Доколкото детето запаметява мириса на дрехите и тялото на майката, то работата по възстановяване на връзката между тях следва да започне именно с “оживяването” на спомените у детето за майчината миризма. Известен е случай, при който майката на двудневно бебе остава в болницата на лечение и за него трябва да се грижи бащата. То неочаквано престава да се храни от бутилка. След консултация с Долто, бащата обвива гърлото на бутилката с мляко с ризата на майката, след което бебето започва да се храни.

И още един въпрос – относно случая с удряното бебе в Софиямед? Какъв е Вашия коментар? Ще има ли последствия за него в бъдеще и какви ще са те? Извън цялата медийна шумотевица, доколко подобни случаи имат значение за самите деца? 

Като супервизор и развиващ екипи през последните 10 г. имам наблюдения и изследвания в областта на психоанализата в организацията и в полето на човешките ресурси. Как системата влияе върху работещите и как им се отразяват спецификите на работния климат са фини процеси през сложни взаимовръзки. Психоанализата има отговори.

При подобни случай се питам как организацията гледа на подчинените си – като на роби или като на специалисти. Професионализмът се инсталира в определен контекст и идеите за развитие на персонала, програмите за квалификация, супервизията са някои от механизмите за превенция на “изгарянето в професията“, за повишаване качеството на работа, но и за усещането за професионално удовлетворение. Когато един специалист спре да се развива, да чете, той се потапя в рутината и изобретява единствено през собствения си опит.

Разбира се, че това ще бъде част от историята на бебето, травматичен спомен, който поражда множество въпроси (и несъзнавани). Важно е как ще му се разкаже за това и как ще се обяснят физическите последици. И бебето и семейството ще преминат през редица (болезнени) фази, от чиито изход зависи бъдещето. Тук психотерапевтичната работа има своята роля.

Източник: Факти.БГ