Някога живял един корейски дзен учител – Ма Гонг. Когато на Ма Гонг му дошло време за умиране, той облякъл дрехата за медитация, седнал в позиция лотос и казал на учениците:

– Донесете ми огледало!

 Донесли му огледало, погледнал себе си в огледалото и си рекъл:

– Дойде време да се разделим с тебе, а?

 И почнал да се смее. Така напуснал в смях, като все едно казва: Разбрах вица.

***

Вицът е това, че трябва да се разделиш от тази форма. Страх те е, не искаш да се разделиш от нея, защото ти си толкова описан с нея и от тук целият страх да не я изгубиш. Ако изчезне тялото все едно ти изчезваш. Аз съм го изживял много пъти това, знам какво е да нямаш тяло. Да нямаш ум.

Не е толкова страшно, даже изобщо не е лошо. Страшно е за ума, защото е толкова описан с тази форма. И умът със зъби и нокти се бори да не изчезне. Страхува се. Не иска да изчезне. При хора, които не медитират тялото умира, а умът продължава и след смъртта на тялото. И това е рай или ад и т.н. Ако не си много в ума, ако си в тишина и единство с вътрешното същество, много е лесно, просто само тялото оставяш.

Предлагам на всички в момемнта на напускане да бъде едно празненство. Защото това е последен шанс да се насмеете в този живот. Ако не се насмеете когато умирате – то кога? Просто не сте разбрали вица, цял живот:

– За какво живея?

– Аааа, за това живея, ооо не било за това… и се разочароваш от всичко.

Първо мислиш, че живееш за това – това е човекът на твоя живот, жената на твоя живот. Аз съм съвършената жена, той е съвършеният мъж, и после съвършената жена не е толкова съвършена, съвършеният мъж не е толкова съвършен.

Само мъртвите неща са съвършени. А никой не иска да умре, да бъде съвършено мъртъв. Казва: „Аз не съм съвършен.”

Кой казва, че трябва да си съвършен? Съвършени няма. Илюзията е много силна. Много силна, Мая е много мощна, не мислете, че тя просто така ще ви даде да изживеете, че това е Мая. Само казваме, че това е Мая, но всъщност Тя не ни дава така лесно да се измъкнем от нейните лапи.

Източник: http://premanandamandir.blogspot.bg/2017/03/blog-post_88.html?spref=fb&m=1