Ново изследване показва, че децата, отглеждани в домове с кучета или селскостопански животни през първата година от живота си, имат понижен риск за развитие на астма по-късно.

В това изследване, учените са разгледали ранното излагане на кучета и селскостопански животни и са измерили нивата на астма сред около 377 000 деца под 5-годишна възраст и 276 000 деца над 5 години в Швеция.

Според изследването, сред децата над 5-годишна възраст в това изследване, тези които са били изложени на кучета през първата година от живота си, са били с 13% по-малко предразположени да развият астма, докато навършат 6 години, в сравнение с деца на същата възраст, които не са били изложени на кучета през първата година от живота си

Въз основа на тези открития, учените уверено смятат, че “шведските деца с кучета в дома са с намален риск от развитие на астма, докато навършат 6 и това понижение в риска се наблюдава дори при деца на родители с астма,” твърди авторът на изследването Тове Фал (Tove Fall), доцент към Университета на Упсала в Швеция.

Учените също са установили, че децата над 5 години, които са били изложени на селскостопански животни през първата си години имали 52% по-малка вероятност да развият астма до 6-тата си годишнина от тези, които не били излагани на селскостопански животни.

Сред децата под 5-годишна възраст тези, които са били изложени на селскостопански животни през първата си години, имали 31% по-малка вероятност да развият астма на възраст между 1 и 5 години, в сравнение с децата, които не са били излагани на селскостопански животни през първата си години, според изследването публикувано вчера (2-ри ноември) в научния журнал JAMA Pediatrics

В изследването, учените са разгледали данните за диагностицирана астма получени от Националния пациентски Регистър в Швеция. Те също разгледали данните за предписани лекарства срещу астма, разпространявани в шведските аптеките. Учените също обърнали внимание на това, дали родителите на децата са регистрирани собственици на куче по време на цялата първа година от живота на детето си и дали родителите са докладвали, че работят със селскостопански животни. В изследването са анализирани данните от януари 2007 г. до септември 2012 г.

Учените твърдят, че не знаят със сигурност каква е причината за връзката между ранното излагане на домашни животни и понижения риск от развитие на астма.

“Може да се дължи на един или повече фактори, на комбинация от различни фактори свързани със стила на живот на притежателите на кучета, като например излагането на децата на повече домашен прах и козина от домашните животни, повече време прекарано на открито или по-високата физическа активност,” споделя Фал пред Live Science. “Ако си родител в дом, където има и куче, и бебе, е практически невъзможно да поддържаш всичко чисто и може би това е полезно за бъдещото здраве на детето.”

В момента една от основните хипотези, която цели да обясни връзката между понижения риск от астма и ранното излагане на домашни животни твърди, че “децата в среда с животни дишат въздух, който съдържа много повече бактерии и бактериални продукти, които могат да понижат риска от астма,” добавя тя.

По-ранните изследвания върху връзката между притежанието на домашни животни и риска от астма при деца дават смесени резултати. Например, резултатите от научен обзор от 2001 г. върху предходни изследвания предполага, че излагането на домашни животни е свързано с повишен риск от астма при деца. Все пак оттогава до сега преобладаващите резултати от подобни изследвания показват тъкмо обратното. Например, обзорна статия от 2012 г.предполага, че излагането на домашни любимци, особено кучета, е свързано с понижен риск от развитие на астма и алергии при деца.

“Моето послание въз основа на това изследване е, че родителите не бива да се притесняват дали да задържат своето куче или да си вземат ново, докато очакват дете от страх, че това може да доведе до астматични заболявания,” смята Фал. “Искам да сме наясно, че тази препоръка важи само за семейства, които нямат дете, което вече да има алергии. Ако те вече имат дете алергично към животинска козина, ние не препоръчваме да си вземат косместо животно у дома.”

Новите открития са в подкрепа на т.нар. “хигиенна теория“, смята д-р Пурви Парик (Purvi Parikh), алерголог и имунолог, член на Allergy & Asthma Network, неправителствена организация, подпомагаща алергичните изследвания и образователните програми, който не е участник в новото изследване.

Според тази хипотеза излагането на бактерии в ранните етапи на живота е жизнено важно за оформянето и “обучението” на здрава имунна система и това може да има съществена роля за определянето на риска на определен човек да развие в последствие астма или алергии.

“Алергиите и астмата са отчасти генетични, но все повече изследвания като това ни показват, че средата е от ключово значение за развитието на имунната ни система и появата на алергии и астма,” обобщава Парик

Източник: Live Science