Духовното израстване е материален бизнес

И вие ли сте забелязали огромния интерес към темата за духовното и нематериалното в живота ни?

Постоянно срещаме реклами на книги, лекции и семинари как духовно да се пробудим и развием, как да открием истинската си духовна същност и истинското си Аз. В тези практики откривам три парадокса: научен, етичен и професионален.

Научният е, че абсолютно винаги подобни духовни семинари са квазинаучни. Те вземат дадени научни открития и психологически теории, опростяват ги, вадят ги от контекста, парфюмират ги с красиви послания и ги представят като някакъв съвършено нов продукт. Често в науката такива “продукти” се наричат метатеории. По този начин можете да срещнете идеи на Ериксън или Маслоу, вплетени в някакви каламбури, за да вдъхват научност на измислицата на поредния гуру. Науката психология е потърпевша от подобни неща, макар, че понякога ги прилагат именно хора, представящи се за психолози.

Етичният е, че обикновено “духовното израстване” излиза доста скъпо. Колкото и да изглежда парадоксално, обучителите в духовно израстване често подхождат материално към потребителите на своя квазинаучен продукт. Понякога се комбинират няколко продукта – семинар, книга, консултиране… Оказва се, че духовното е много материален бизнес… Затова не приемам, че ценообразуването на такъв продукт може да се оправдае с “Ами всеки професионалист си определя сам стойността на труда.” Винаги има един праг на почтеност и на съобразяване със средата, в която работиш. Дори когато работата ти не е научно издържана, редно ли е да използваш несигурността на клиентите си?

Професионалният абсурд е, че гуруто избягва да поема отговорност за работата си. Да, вярно е, че потребителят (или клиентът, както го наричаме в психологията) е отговорен за своите решения и че трябва да работи върху себе си. В случая обаче гурутата се крият зад други обяснения, дори когато продуктът им е купен или се консумира продължително. Например все ще се намери обяснение, че вината нещо да не се получи е в потребителя, а не в продукта. Крайната цел (няма значение дали ще я наречем щастие, духовно израстване или другояче) винаги остава на една ръка разстояние и още нещо трябва да се направи. В резултат, уж побутвани с приказките за самоуправление и самоовластяване, хората всъщност стават зависими от наставленията на гуруто, като едни социални наркомани, които ходят години наред на семинари за поредната доза метатеория.

По темата за отговорността ще кажа следното: Когато при теб дойде човек в критична ситуация, в състояние на несигурност и тревожност, той не може да осмисля и да преценява всичко, но той ти се доверява и ти си отговорен за него точно както и той е отговорен за себе си.
Но защо (все пак) толкова много интелигентни и образовани хора следват мантрите на гурута за духовно израстване? Защото наистина много хора изпитват вътрешна несигурност в определени периоди от живота си,  и тогава те по-лесно следват внушения и по-лесно се хващат на предложените им решения. Тогава хората имат по-голяма склонност да следват авторитети и това са харизматичните, сладкодумни гурута.
А мечтата за самоактуализация и личностна реализация е вечна и затова винаги се намират хора, които да повярват на поредния ребрандиран, излъскан и разпалващ фантазиите продукт.

 

Йерархията на потребностите на великия психолог Ейбрахам Маслоу,
която много гурута на духовното израстване използват в метатеориите си.

Статията е от блога на автора.