Вярвате ли в единствената и неповторима любов?

Очакванията са нещо много лошо. Още от съвсем малки получаваме една определена представа за любовта и как трябва да изглежда тя. Търсим сродни души, представяме си фойерверки и щастлив финал, искаме онова разтърсващо чувство, което смятаме за любов.

Аз мисля, че истината е друга. Смятам, че голямата любов не съществува. Съществуват избори – в кой да се влюбим, кой да обичаме, на кой да подаряваме времето и вниманието си.

Щеше да бъде много тъжно, ако в живота ни имаше само една грандиозна любов и толкова. Любовта е по-чиста и истинска, когато е малка, когато е на парче, когато е разпиляна в много неща едновременно.

Тогава тя зарежда, а не изцежда. Тогава тя окрилява, а не е се затваря в клетката на собственото си самотно съществуване.

Когато любовта не е самотна, тя става по-смела, защото знае, че не е едничка на света. Тогава любовта прелива от нас, а самите ние се чувстваме повече себе си. Защото е толкова невероятно да можеш да обичаш хиляди малки неща, а не просто едно единствено.

Любовта е и трябва да бъде различна. Защото през живота си няма да обичаме само един човек и само по един начин.

Семейството е крепост

Обичаме всичките си близки – майки, бащи, братя, сестри, братовчеди, лели, чичовци. Даваме им по парче от нашата любов и неизменно получаваме и дял любов от тях. Те са корените ни, онова, което ни държи на земята и ни дава чувство за сигурност и принадлежност. Защото бурята може да бъде жестока, но у дома винаги ни чака подслон и чаша топъл чай.

Приятелството е утеха

Утеха, че има и други хора, които искат да ни бъдат семейство. Утеха, че има и други луди, настроени на нашата честота. Утеха, че хора, които някога са си били непознати, сега могат да стоят рамо до рамо с нас при всяка трудност. Обичта между приятели е специален вид любов, която се гради с много доверие и се изпитва с времето.

Децата са красота

Кой ли не обича красивите неща в този сив живот? Обичта към децата е най-силното и чисто чувство, което може да съществува на тази земя. Независимо дали са ваши или просто са ви много скъпи – децата са нещото, което ни изпълва с най-много положителни емоции и умее да разпръсква любовта ни без жал и мярка.

Мъжете са приключение

Дали има жена, която да е обичала само един мъж в живота си? А дали има жена, която е обичала двама мъже еднакво силно и по един и същ начин? Често, когато говорим за голяма любов, мислим за любовта си към някой мъж. Да, тя може да бъде разтърсваща, силна и за цял живот, но не е голямата любов. Тя е най-важната любов, защото ни прави по-живи и по-значими, но не е най-голямата. Тя е част от цялата картина на живота ни.

Всички тези малки парчета обич са част от пъзела на нашата голяма любов. Любовта, с която се раждаме, но която раздаваме по пътя си. Нямаме една голяма любов, няма мъж, жена или дете, на които да можем да дадем всичко, защото всичкото не е пълно още от момента, в който сме осъзнати хора и можем да обичаме.

Даваме малко тук, малко там, но най-важното е, че никога не можем да теглим чертата на Голямата Любов, защото тя винаги ще бъде вътре в нас, готова да бъде раздадена, готова да бъде вложена в любимо занимание, я храната, която приготвяме, в милувката към любимия човек и най-важното – в самите нас!