Тежко е, когато падат идолите…

Има голям трясък и оглушителен гръм… Целият въздух се изпълва с пепел, който изгаря дробовете ти при всяко вдишване.

Бутнеш ли единия, той завлича със себе си всички останали, като гигантски домино-ефект. Те са като халюциногени плевели, чиито корени са преплетени и не можеш да издърпаш само един от тях.

Махайки един идол, срутваш всичко, което е построено на неговата основа – всички пясъчни кули, илюзорния му фундамент. И тази къща пада, и падането и е голямо.

Остава само онова, което е градено на правилната основа, на единствената непоклатима скала – Исус! Защото Бог не дели славата Си с никой.

Понякога, когато се молим, не си даваме сметка какво си пожелаваме. И когато кажем: „Господи, приближи ме до Теб, изчисти ме! Помогни ми да разруша всички идоли!“, нямаш представа какво те чака. То е както когато за пръв път са ти вадили нерв на зъба – не си очаквал, че може да има толкова силна болка.

Мислиш си, че няма да издържиш. Струва ти се, че и ти ще рухнеш заедно с всичко това. Че тази лавина от отломки просто ще те завлече и унищожи.

Затваряш очи, стискаш зъби и чакаш, но нищо подобно не се случва.

Когато отвориш очите си, всичко е свършило. Наоколо е тихо и спокойно и ти си сам. Мислиш, че може би не ти е останало нищо. Всичко, което някога си притежавал и си смятал за жизнено необходимо, ти е било отнето. Умът ти иска да започне да плаче, но на сърцето ти му е леко. И изведнъж те наляга един безпределен мир, една огромна свобода. Оковите са паднали в краката ти, а ти си лек, като захарен памук. И казваш: „Благодаря Ти, Господи, че Ти знаеш по-добре от мен!“

И с чисто сърце казваш: „Ти Си Господ, Който ме изведе от робството. Нямам други богове освен Тебе!“

Автор: Ваня Великова