Не са нужни много думи, за да кажеш истината.
Какво е животът? Това e светлината на светулката в нощта. Това е дъхът на бизона през зимата. Това е сянката, лежаща в тревата и топяща се на залеза.
Всичко на земята има своята цел, всяка болест – лекарство, което да я излекува, а всеки човек – предназначение.
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи…
Не винаги врагът е враг, а приятелят – приятел.
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.
Обичай земята. Тя не ти е наследство от твоите родители, тя е твоят дълг към твоите деца. Когато бъде отсечено последното дърво, когато бъде отровена последната река, когато бъде уловена последната птица – едва тогава вие ще разберете, че парите не стават за ядене.
Дори и мълчанието ти може да бъде част от молитва.
Знанието е скрито във всяка вещ. Някога светът е бил библиотека.
Когато видиш, че гърмящата змия се готви за удар – бий пръв.
Този, който ляга с кучета, става с бълхи.
И мъртвата риба може да плува по течението.
Едно “вземи” е по-добре от две “ще дам”.
Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.
Не върви след мен – аз може да не те водя. Не върви пред мен – аз може да не те последвам. Иди редом до мен и ние ще бъдем едно цяло…
Очите на човек могат да кажат много повече от езика му.
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.
Дори малката мишка има право на ярост.
Добрият човек вижда добри знаци.
Това, което не трябва да казваш с думи, можеш да кажеш с очи.
Родината е там, където ти е добре.
Аз страдам, когато си спомня, колко много хубави думи са изречени и колко много обещания са нарушени. В този свят твърде много говорят тези, които изобщо нямат право да говорят.
Не съди човека, ако не си извървял поне две луни в неговите мокасини.
Източник: http://www.gnezdoto.net
