Когато ролите вече се размиха, жените станаха способни да се справят и сами, а мъжете се оправят без проблем с домакинството и уюта на дома, с отглеждането на децата – добре, че още не са започнали да раждат, се чудя редно ли е да закачам въпросите за задълженията и ценностите, с които растем и тe помогат ли ни, или ни ограбват?
Условно обявявам, че това е моята теза и да, аз искам да съм жена. Такава съм родена и ми е приятно. Искам да съм 100% жена и нямам нищо против мъжете да са силните, смелите, успешните! Стига да оставят нас, жените, да сме нежните, красивите, крехките. Да сме майките и това да е повече от важно. Да бъдем домакините, съпругите и това да е много ценно. Да ни обичат такива с цялата важност и признателност за тези ни качества. Не спирам да се питам какво се е случило в последните години, та всички си объркаха ролите? Дали феминизмът обърка нещата – една изначално добра идея, която ние, хората, извратихме? Жените станаха инициативни, комбинативни, изкарват си хляба и могат да се оправят и сами, а мъжете… Трябва да внимаваме с тях и техните чувства. Ние, жените, ли им направихме нещо, или е въпрос на възпитание на поколенията?
Тук не пропускам жените като основна част от това възпитание и отговорността ни да даваме увереност и личен пример на децата си по начините, които знаем. Обаче какво знаем, в какви ценности вярваме? Вярваме и учим дъщерите си, че трябва да са силни, независими и да бъдат борбени, че иначе ще им е трудно да се справят с живота. Така са учили и нас… Да си женствена, майка или съпруга в днешно време е нещо твърде обикновено, за да възпитаваме момичетата да бъдат добри в това. За момчетата пък отговорност, чест, доблест и себеотрицание звучат като странни обети от отминали времена и други епохи.
Да, съгласна съм, не е лесно да си мъж в днешно време, но това важи със същата сила и за жените. Ето защо не бих обяснявала на мъж колко малко трябва, за да си такъв “истински”, защото не е вярно. Нито пък ще ги оставя те да ми разказват колко е лесно да си жена. Всеки има своята функция в една връзка, партньорство и общество и затова се раждаме с полова принадлежност. Моите уважения към гей ориентираните хора. Искрено вярвам, че те имат основание и причина да правят точно това, което искат и правят, но тук, в този текст, не говоря за това.
Кога обаче избледня границата и всеки иска да изземе функциите на другия, за да се докаже? Да, можем всичко, но когато хвърлиш жените на “бойното поле”, а мъжете излизат по майчинство, целите и ценностите на децата в съвременната действителност са един съвсем естествен резултат.
А ето какво казва речникът:
Женственост – за жена: изящество, нежност, грациозност. Женствени форми. Женствен глас.
Синоними: нежен, слаб, деликатен.
Мъжество: Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност.
Синоними: мъжественост, неустрашимост, храброст, доблест, смелост, непоколебимост, твърдост, решителност, самоотверженост, сърцатост, безстрашие, себеотрицание, кураж, сърце.
И така, очевидно жените отдавна не са слабия пол, но по-добре ли се чувстваме в “новото си амплоа”? И изплашихме ли господата, или ги ограбихме, когато станахме смели, силни, оправни и борбени?
За съжаление, дамската ми природа допуска, че и тяхната “работа” вече е съвсем объркана и дори да знаем какво искат жените, остава само да се надяваме, че все още има и мъже, които знаят какво искат и какво ценят. Та било то и от отминали епохи.
Текст: Марлена Манолова
