Имате един проект, който сте оставили на заден план – този, чийто краен срок вече е неудобно близо. Има и един клиент, на когото наистина трябва да върнете телефонно обаждане – този, който не прави нищо, а само се оплаква и отнема от ценното ви време.
Момент, нямаше ли тази година да се опитате да посещавате фитнеса по-често?
Можете ли да си представите колко по-малко вина, стрес и неудовлетвореност щяхте да изпитвате, ако по някакъв начин просто можехте да се накарате да правите нещата, които не искате да правите, когато всъщност се предполага, че трябва да ги правите? Да не говорим колко по-щастливи и ефективни щяхте да бъдете.
Добрата новина е, че можете да станете по-добри в неотлагането на неща за вършене, ако използвате правилната стратегия, пише Harvard Business Review. Изборът на стратегия, която да използвате, зависи на първо място от въпроса защо протакате:
Причина номер 1: Отлагате нещо, защото се страхувате, че ще го оплескате.
Решение: Приемете така наречения фокус към предотвратяване Има два начина да погледнете на всяка задача. Можете да свършите нещо, защото гледате на него като на начин след това нещата да се подобрят – като постижение.
Например – “Aко завърша този проект успешно, ще впечатля шефа ми, или ако спортувам редовно, ще изглеждам невероятно.”
Психолозите наричат това фокус към поощрение – проучвания показват, че когато имате такъв, вие сте мотивирани от мисълта, че ще спечелите нещо и работите най-добре, когато се чувствате нетърпеливи и оптимистично настроени. Звучи добре, нали? Ако обаче се страхувате, че ще оплескате въпросната задача, това не е фокусът за вас.
Безпокойството и съмненията подкопават фокуса към поощрение, при което е много по-малко вероятно да предприемете каквито и да било действия. Това, от което имате нужда, е начин да гледате на това, което трябва да свършите, който не е подкопан от съмнения. Когато имате фокус към предотвратяване, вместо да мислите как ще бъдете в по-добро състояние, гледате на задачата като на начин да задържите това, което вече имате – да избегнете загуба.
За хората с подобно мислене успешното завършване на проект е начин да не ядосват шефа си или пък да го накарат да мисли по-малко за тях. Редовното спортуване пък е “за да не се запуснат.” Когато се концентрирате върху това да избегнете загуба, става ясно, че единственият начин да излезете от опасност е като предприемете незабавни действия. Колко по-притеснени сте, толкова по-бързо ще пристъпите към действия. Това не звучи особено забавно, особено ако сте от типа, който е фокусиран към поощрението, но вероятно няма по-добър начин да преодолеете опасенията си относно евентуален провал, освен като се замислите за всички мрачни последствия от бездействието.
Опитайте! Изплашете се до смърт. Чувството е ужасно, но действа.
Причина номер 2: Отлагате нещо, защото чувствате, че не ви се прави.
Решение: Игнорирайте чувствата си. Те ви пречат.
В своята книга „Щастие за хора, които не понасят позитивното мислене“ Оливър Бъркман посочва, че през повечето време, когато казваме неща от рода на “Просто не мога да ставам рано сутрин” или “Просто не мога да се накарам да спортувам.”
Това, което наистина имаме предвид, е, че не можем да се накараме да почувстваме, че искаме да правим тези неща. В крайна сметка, никой не ви връзва към леглото сутрин. Плашещо изглеждащи охранители не блокират входа на фитнеса ви. Физически нищо не ви спира – просто не чувствате, че трябва да го правите.
Както обаче пише Бъркман: “Кой казва, че трябва да чакате, докато ‘почувствате’, че трябва да направите нещо, за да започнете да го правите?” Помислете за това за момент, защото то е наистина важно. Някъде по пътя всички ние сме се хванали на идеята, без да го осъзнаваме, че за да бъде мотивиран и ефективен, човек трябва да почувства, че трябва да предприеме някакви действия. Популярното мислене е “Трябва да имаме силно желание, за да го направим”…
Това обаче са 100% глупости. Да, на някакво ниво човек трябва да бъде отдаден на нещото, което прави – трябва да искате да видите проекта завършен или да подобрите здравословното си състояние, или да започвате деня си с ранно ставане. Не е необходимо обаче да чувствате, че трябва да го правите. Бъркман посочва, че много от най-продуктивните творци, писатели и иноватори са станали такива отчасти заради това, че са разчитали на рутинно установен начин на работа, който ги е карал да отделят по определен брой часове на ден, независимо колко невдъхновени може да се чувствали. Бъркман напомня една мисъл на Чък Клоуз, който казва: “Вдъхновението е за аматьорите. Останалите просто сме на линия и отиваме на работа.”
Така че ако просто си седите и отлагате нещо, защото не чувствате, че трябва да го правите, помнете, че всъщност не е необходимо да чувствате, че ви се прави нещо. Нищо не ви спира.
Причина номер 3: Отлагате нещо, защото е трудно, скучно или като цяло неприятно.
Решението: Използвайте планиране от типа „ако-тогава“.
Прекалено често се опитваме да разрешаваме този конкретен проблем само с воля: Следващият път, ще се накарам да започна работа по това по-рано. Разбира се, ако имахме волята да направим това, никога нямаше да го отлагаме.
Проучвания показват, че хората често надценяват способностите си за самоконтрол и разчитат прекалено често на това, за да избягват неприятности. Направете си услуга и приемете факта, че волята ви е ограничена и че тя невинаги може да се справи с предизвикателството да ви кара да правите неща, които намирате за трудни, досадни или ужасни. Вместо това използвайте планиране от типа „ако-тогава“, за да свършвате работата.
Изготвянето на такъв план е нещо повече от вземането просто на решение какви конкретни стъпки трябва да предприемете, за да завършите един проект – това планиране включва също така къде и кога ще ги предприемете. Ако е 2 часа следобед, тогава ще спра това, което върша и ще се заема с доклада, за който колега ме помоли. Ако шефът ми не спомене молбата ми за увеличение на заплатата по време на нашата среща, тогава ще повдигна отново въпроса преди края на срещата. Решавайки предварително точно какво ще направите, няма какво да обмисляте, когато дойде моментът. Няма „наистина ли трябва да свърша това сега ?“ или „Не може ли това да почака за после?“, или „може би трябва да правя нещо друго“.
Когато размишляваме, волята става необходима, за да вземе трудното решение. Плановете от типа „ако-тогава“ обаче значително намаляват изискванията към вашата воля, като правят така, че вие вземате правилното решение доста преди критичния момент. Всъщност в над 200 проучвания планирането „ако-тогава“ показва, че увеличава нормата на постигане на целите и производителността средно с 200%-300%.
Тези три стратегии – да се мисли за последиците от провала, да се пренебрегват чувствата и да се планира подробно, не звучат толкова забавни като съвети от рода на “Следвайте страстта си!” или “Бъдете позитивни!” Те обаче имат безспорното предимство, че са ефективни. Точно такива ще бъдете и вие, ако ги използвате.
