Позната ли ви е ситуацията, в която детето ви започва да пищи, докато сте на кафе с приятели например и за да го накарате да спре, се чувате как с не по-малко пищящ глас извиквате „Спри да пищиш!”… Парадоксално, абсурдно, забавно и…погрешно и безрезултатно.

Пищенето е доста често срещано сред децата в ранна възраст. Причината за него не се крие в желанието на детето да ви се качи на главата или да ви изнерви, а в желанието му да експериментира в „правенето на шум” и уменията си за общуване. Често това е начин за децата, които още нямат достатъчно думи в речника, да изразят нуждите или вълнението си. В крайна сметка – какъв е смисълът да имаш глас, ако не можеш да се позабавляваш с него? Децата искат да разберат какви децибели могат да развият и се наслаждават да опознават ефекта, който имат над аудиторията. Като капак, те изглежда пазят най-силните си и пронизващи писъци за най-тихите места.

Хленченето е навик, който децата развиват с времето и ще е нужно известно време, за да бъде премахнат. Но не се отчайвайте, защото това е проблем с решение и вие може да се справите. Предлагаме ви 4 стъпки по пътя към желания успех. 

Стъпка 1

Обърнете внимание кога детето започва да хленчи. Кое провокира тази реакция в него? Дали го прави, когато е превъзбудено, уморено или просто, когато иска нещо? Ако знаете какво предизвиква тази реакция, по-лесно ще може да разберете какво то се опитва да изрази с нея. Важно е да изберете най-удачния начин, по който да реагирате. За да промените навика на детето си да хленчи, трябва и вие да промените реакцията си в тази ситуация. 

Стъпка 2

Когато детето започне да хленчи, накарайте го да обърне внимание на поведението си. Тръшкането се превръща в неосъзнат навик на децата. Те трябва да се научат да забелязват това свое поведение. Ето няколко стратегии, които да изпробвате с тази цел:

– Целенасочено пренебрегване. Когато детето започне да се тръшка за нещо, може спокойно да му кажете „Не те чувам, когато се тръшкаш така. Кажи какво искаш по нормален и спокоен начин и ще ти обърна внимание.”

– Започнете и вие да се тръшкате. Използвайте чувството си за хумор и започнете да имитирате поведението на детето, за да му покажете колко нелепо се държи.

– Прекъснете детето. Веднага щом детето започне да се тръшка и да пищи за нещо го прекъснете. Кажете му нещо като „Чуваш ли се как пищиш? Кажи ми същото нещо, но с нормален тон.”

Стъпка 3

Детето трябва да се научи на нова реакция, която да замести тръшкането. Нужно е да му помогнете да намери правилния подход, когато иска нещо. Тъй като умението да се общува е важно качество, може директно да научите детето си как да иска нещата без да се тръшка, а като помоли възпитано. По-голямото предизвикателство обаче е да научите детето си да приема „не” за отговор. Един възможен подход в няколко стъпки е да пробвате да го научите на следното:

– да спре за момент и да ви погледне

– да каже „добре”

–  да остане спокойно, да не спори и да не се тръшка

– ако не е съгласно с вас, да има търпението да поговорите за това, когато останете насаме и когато се успокои

Стъпка 4

Поощрявайте не-хленченето на детето. Отучването от лошия навик на детето може да отнеме 2-3 месеца или повече. Обръщайте внимание кога то моли учтиво и кога приема „не” за отговор без да се тръшка и поощрявайте това поведение. Когато детето започне да хленчи за нещо, замълчете за момент и го погледнете, така че да усети, че нещо не е наред. Помогнете да разбере как е нужно да се изразява, когато иска нещо. И не на последно място – внимавайте вие самите да не викате, когато искате нещо, защото децата не попиват нищо по-добре от примера на родителите си!

Източник: http://purvite7.bg