Няколко истини за живота, които се наложи да научим по трудния начин

Трябваше да ги научим самички. Проблемите, които винаги сме мислели за забавни и смешни като деца, сега са ни на главата. Никой не ни научи как да се преборим с тях, затова сами се оправяме както си можем.

Ето какво трябваше да ни предупредят, докато пораствахме (или пък, може би ние трябваше да слушаме поне малко повече):

ИДОЛИТЕ СА ДО ВРЕМЕ

Израснахме с Бионсе и Джъстин Тимбърлейк, които бяха страхотни преди, продължават да са страхотни дори и сега. Но пък имаше и мацки като например TLC или пък пичове като Eiffel 65, които изпяха само по една песен, светът ги заобича, налепихме си техни плакати по гардеробите и стените и след това… нищо. И после, когато дойде време да свалиш плакатите им от шкафа, осъзнаваш, че всъщност не харесваш тези артисти. Как може да си ги харесвал изобщо?

ВРЕМЕТО НИКОГА НЯМА ДА ТИ СТИГА ЗА НИЩО

Разбира се, като тийнейджъри и дори като завършвахме гимназията, светът се въртеше около нас и ни се струваше, че всеки живее заради нас. Всичко се подреждаше просто чудесно.

НО ИЗВЕДНЪЖ, КОГАТО ИЗЛЕЗЕШ НАВЪН, В СВЕТА НА ДЖЪНКА, ЕВТИНОТО БЯЛО ВИНО ОТ КВАРТАЛНОТО МАГАЗИНЧЕ И ПОРЕДНИЯ ПРОСРОЧЕН ЗАЕМ, БЪРЗО ОСЪЗНАВАШ, ЧЕ ВРЕМЕТО Е НАЙ-ЦЕННОТО НЕЩО, КОЕТО ВСЪЩНОСТ ТИ ЛИПСВА.

Сега отново не успяваш да съвместяваш работа, забавление, приятели, фитнес и домашните си задължения, а ако все пак успееш някак си магически да ги комбинираш, ти се чувстваш като Супермен (или Жената чудо – без значение когопредпочиташ).

ПОЧТИ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИШ СЕГА, СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ Е БЕЗСМИСЛЕНО

Четворка по физика на урока по скачените съдове? Мислеше си, че светът за теб е свършилм нали? Да не говорим за онези тийн тръпки и любови, след които Cry Me A River въобще не стигаше да опише емоциите и телесните течности (от всякакъв вид), които хабиш. Опитай се да си спомниш за което и да е бивше гадже отпреди 10 години – помниш ли как светът беше все пред вас? Сега тя реди портокали в някой супермаркет в Щатите или пък още по-добре – дори не знаеш какво прави и какво се случва с нея.

ИСТИНАТА ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАЯВЕ

Много често правехме неща напук на родителите си и мислехме, че те няма да разберат. Е, да де, но те разбираха, но пък нищо не ни казваха. Само ни гледаха отстрани и се учеха от грешките ни. И тази дистанцираност от една страна е била много добра, но пък трябваше след време да научим, че нищо никога не остава скрито. Нито дребното скатаване от излизане с приятели, нито изневярата, нито “един дюнер няма да навреди на диетата ми”. Кажи си го сега, когато стоиш сам у вас и неможеш да пробягаш дори 200 метра, преди да се задъхаш и да напсуваш света (тайно знаейки, че ти сам си си виновен).

ТОВА ЗАБАВНО ЛЯТО ЩЕ ТИ Е ПОСЛЕДНО, НО ТИ НЕ ГО ЗНАЕШ

С израстването си ние се разделяме с много хора с места и с моменти. Дали, защото се развиваме като характери, или просто някой искрено ни омръзва… Няма значение, промените се случват. Но така както някои разочарования вече са останали назад във времето, така ще останат и много от хубавите моменти. Само си представи един месец безгрижно лято, без да правиш каквото и да е било… След време то ще се превърне в няколко седмици, още малко и се опитваш да намериш някак пет дни отпуска и накрая стигаме до маратона работа-уикенд на морето-работа, докато накрая животът не ни приземи твърдо. Може би ще се уморим, а може би просто няма да можем да вкараме някак безгрижието в деня си.

НИЩО ХУБАВО НЕ СЕ СЛУЧВА СЛЕД ДВА ПРЕЗ НОЩТА

Така формулирано, това звучи като мантра от епизод на “Как се запознах с майка ви”. Но има една много по-дълбока истина зад това – безпаметните нощи в по-младите ни години често водеха до хубави моменти. Но с порастването и помъдряването ни, както и с по-честите контакти с важни за живота и в работата ни хора злокобното пиене до сутринта не е най-доброто решение.

ЗАТОВА ПИЙ ЕДНО, ДВЕ, ТРИ АКО ИСКАШ, ЗАПОЗНАЙ СЕ С ИНТЕРЕСНИ ХОРА И ПОСЛЕ СЕ ПРИБЕРИ.

Решенията на пияна глава почти никога не се оказват правилни. Само ако можеше някой да дойде и да те предупреди по-рано, а не да се чудиш какво е това нещо до теб в леглото ти…

БЕЗПЛАТЕН ОБЯД НЯМА

Когато си по-млад, някои неща често ти се разминават, а други ги получаваш на добра воля. Като студент ползваше всякакви отстъпки за градския транспорт, за БДЖ и за книги. Но всичко това свърши и никой не си направи труда да ни предупреди. Че хората няма да са толкова благосклонни с теб и че няма тайно да ти прощават грешките, защото си млад. Че вече трябва да отговаряш сам за себе си и да си носиш последствията от това, което сам си надробиш. Да, така правилно, но ако все пак можеше да ни предупредят преди това.

ВЪНШНИЯТ ВИД НЕ Е ВСИЧКО

Спомняш ли си точно за какво похарчи първата си заплата? Някакви дрехи, обувки или някаква техника, която е била най-добрата или просто си мечтал за нещо определено още от дете и накрая си си го купил? Винаги се оглеждаше в огледалото и използваше скъпи продукти за коса, лице и тяло, за да може да впечатлиш някой, който много често дори не знаеше, че съществуваш. И за какво беше всичко това? За да пораснеш и да се сетиш, че по-важни са хората с които прекарваш свободното си време. И ако те наистина държат на теб, изобщо няма да се интересуват дали си нова риза и дали косата ти е сресана.

ЗДРАВЕТО Е НАИСТИНА ВАЖНО

Тук повратната граница е, когато си на около 21 години. Ядеш пици, дюнери, пиеш много, спиш малко и не изглеждаш зле, дори без да спортуваш. Но в един магически ден се поглеждаш в огледалото и виждаш, че кожата ти променя цвета си, а косата не е толкова здрава и вече не можеш да качиш стълбите без да се запъхтиш. Само ако можеше някой да предупреди, че всичко това ще се случи. Защото това всъщност е ужасен ценностен шок. Осъзнаваш, че трябва да спреш да поръчваш любимите си пици, освен ако не искаш да имаш сърдечни проблеми.

НЕ СТАВАШ РОДИТЕЛ ЗА ЕДИН ДЕН, А СЕ ПРЕВРЪЩАШ ПОСТЕПЕННО В ТАКЪВ

Мисълта, че когато се задомиш с някой любим човек и в семейството се роди дете, а ти ще улегнеш, е тоооооолкова грешна. Защото, ако чакаш това да ти се случи на следващия ден, просто така и няма да го дочакаш. Има само два варианта: Или си със семейство и с дете и продължава да ти се излиза, което е абсолютен белег, че изобщо не си готов за спокойствието на домашния уют, или го мислиш много отдавна и вече си спрял да излизаш. И в този случай ти отдавна поне в главата си си се превърнал в родител.

Автор: Йордан Ангелов