Когато един мъж започва връзка, той се надява жената, в която се е влюбил, никога да не се променя.
Когато една жена започва връзка, тя се надява да промени мъжа. Веднага вижда как може да го моделира, за да стане по-добра версия на самия себе си.
Каква разлика в мисленето само! Защо е така според вас, дами? Защо мъжете се надяват вие да си останете такива? Защото когато сте влюбени, когато започват вашите взаимоотношения, вие задоволявате неговите емоционални потребности. За вас той е най-добрият!
Благодарите му, оценявате най-малките му жестове, възхищавате му се, вярвате в неговите способности да успява, слушате го с интерес. Насърчавате го да ви разказва колкото се може повече за успехите му, за интересите му, за живота му като цяло. И тогава той се чувства приет такъв, какъвто е!
Вие не му казвате: “Защо не си по-различен?” Приемате го в неговата цялост и автентичност!
Но след преминаването на романтичния период, който варира от три месеца до две години, жените се развихрят и тяхната жажда за промяна се насочва към любимия мъж. Когато започват да прилагат техниките за промяна, се сблъскват с неговият гняв или безразличие. Дори и да удвоят усилията си, резултатът ще е същият.
Пример с една приятелка, чийто мъж в момент на нетърпимост към нейните непрестанни действия да го промени ѝ казва: “Откакто сме женени 15 години, ти се опитваш да ме промениш! Не ме обичаш и не те е грижа за мен. Няма да се променя, нито заради теб, нито за който и да било друг!”
И така идва прозрението, че промяната не трябва да е насочена към него. А осъзнавайки своите недостатъци разбирате, че сериозна нужда от промяна имате самите вие. Вашият мъж не се нуждае от вашите предложения за усъвършенстване, а от вашето приемане и насърчение.
Някои си мислят, че практикуват приемане, само защото си премълчават. Те могат да не казват нищо, но изражението им, погледът им, дълбоките въздишки и болезнената тишина носят послание, което е по-силно от думите.
Приемането не означава толерантност и примиряване с недостатъците. Не означава липса на откровеност, да се напрягаме да вярваме, че сме свързани със съвършения човек. Това не означава да се оттеглим, тъй като партньорът ни не желае да се промени.
Приемане означава да виждаме и неговите слабостите, и добрите му качества. И да не забравяме, че и ние имаме своите слабости. Въпросът тук е къде е вашият фокус?
