Усмихвайте се. Спрете да се тревожите. Не се преуморявайте, докато се трудите. Избягвайте дистреса на работното си място… Добри  съвет за дълъг живот? Както се оказва, не – чак толкова…

В новаторско проучване на личността като предиктор за дълголетие, учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд открили, точно обратното.

“Учудващо е колко често общи предположения, изказвани и от учените, и от медиите, не са достоверни.”, заявява Хауърд Фридман, професор по психология, ръководител на 20-годишното проучване.

Хауърд Фридман и Лесли Мартин, са публикувани своите констатации в “Проект за дълголетие. Изненадващи открития за здраве и дълъг живот” (Hudson Street Press, март 2011 г.). Фридман и Мартин допълват данните, събрани от психолога Луис Терман от Станфордския университет от повече от 1500 деца, на около 10 годишна възраст, когато те за първи път са проучени през 1921 г. “Вероятно най-удивително откритие е, че личностните характеристики и социалните отношения от детството може да предскажат рискът човек да умре десетилетия по-късно.” Казва Фридман.

В проекта „Дълголетие”, като проучването става известно, децата са изследвани през целия им живот, събира се информация, включваща семейни истории и връзки, оценки на тяхната личност, давани от учителите и от родителите им, запълване на свободното време, наличие на домашни любимци, успехи на работните места, нивото на образование, военната служба, религиозната принадлежност и множество други подробности.

“Когато започнахме, бяхме разочаровани от състоянието на научните изследвания за влиянието на индивидуалните различия и стреса за здравето и дълголетието. Беше ясно, че някои хора са по-податливи на заболявания, отнема им повече време да се възстановят, едни умират по-рано, а други на същата възраст са в идеално здравословно състояние. Всички видове обяснения са се предлагат: тревожност, липса на физическа активност, дистрес на работното място, поемане на рискове, липса на религиозно чувство, антисоциалност, разпад на социалните групи, песимизъм, липса на достъп до медицинска помощ, и др. модели на поведение. Но нито един модел не е добре проучен в дългосрочен план. Това означава, че никой не следи поведението на хората стъпка по стъпка през целия им живот.” – припомня Фридман.

Когато Фридман и Мартин започват своите изследвания през 1991 г., те планират да прекарат шест месеца в търсене на предиктори (предсказващи фактори) за здраве и дълголетие сред участниците.

В проекта, продължил през следващите две десетилетия и финансиран частично от Националния институт по застаряване на населението, в екипа се включват над 100 студенти, които издирват интервюта и анализират десетки хиляди страници информация за участниците в изследването на Терман през годините.

“Една от констатациите, която смайва и нас – специалистите – участниците в проекта „Дълголетие”, които бяха най-весели и с най-доброто чувство за хумор като деца са живели средно по-кратък живот, в сравнение с тези, които са били по-малко весели и са се шегували по-малко в детството си. Най-благоразумните и най- упоритите са живели най-дълго и са били най-здрави.”

Част от обяснението се крие в здравното им поведение – веселите и щастливи деца са склонни да поемат повече рискове със здравето си през годините, а оптимизмът може да ни направи по-малко бдителни за неща, които са от значение за здравето и дълъголетието. Предпазливостта и постоянството, от друга страна водят до много важни предимства във връзка със здравето и дълголетието. Оказва се, че щастието не е основната причина за доброто здраве. Вместо това, щастието и здравето вървят ръка за ръка, защото те имат общи корени.”, казват учените.

Много от констатациите може да ви се сторят странни. И все пак… Например:

* Бракът може да бъде добър за здравето на мъжете, но няма голямо значение за жените. Стабилно женените мъже е вероятно да доживеят до 70 годишна възраст. А по-малко от една трета от разведените мъже са могли да доживеят до 70 г. А пък мъжете, които никога не са били женени, надживели онези, които се оженили повторно и значително надживели онези, които се развеждали. Но те не живеят толкова дълго, колкото – женените мъже.

* Да бъдеш разведен е много по-малко вредно за здравето на жените. Жените, които се развеждат и не се омъжват повторно, живеят толкова дълго, колкото тези, които са постоянно омъжени.

* Непрекъснато продуктивните в службата си мъже и жени са живели много по-дълго, отколкото – по-безгрижните сред наблюдаваните.

* Ранната възраст на започване на начално образование (първи клас) – на 5 или на 6 годинки е рисков фактор, свързан с по-ранната смъртност. По-добре е децата да стартират училищния си живот на 7 години.

* Играта с домашни любимци не е свързана с по-дълъг живот. Домашните животни понякога може да подобрят здравословното състояние, но те не са заместител на приятелите.

* Ветераните от войната е по-малко вероятно да живеят дълъг живот, но изненадващо дистресът от военните действия не е непременно сериозна заплаха за здравето им. По-скоро по-краткият им живот е свързан с нездравословния им начин на живот. Тези, които са преживяват физическите и психологическите си травми от войната, се завръщат към здравословния начин на живот.

* Хората, които се чувстват обичани, се чувстват по-здрави, но това не им помага да живеят по-дълго. Най-ясната полза за здравето от социалните взаимоотношения идва от подпомагането на  другите.

Никога не е твърде късно да стъпите на пътя на здравословния живот. Първата стъпка е да изхвърлите списъците „Трябва да…” и да спрете да се притеснявате за каквото и да е, за да не превръщате здравословния стрес в нездравословен дистрес.

И, все пак, ако трябва да се дадат някои полезни съвети, подкрепени от научните изследвания, ето няколко такива:

– Хранете се редовно!

– Яжте здравословна храна!

– Яжте по-често, но по малко!

– Хранете се бавно!

– Откажете цигарите!

– Ежедневно спортувайте!

– Консумирайте ежедневно плодове и зеленчуци!

– Пийте повече вода дневно!

– Пийте алкохол, но – в умерени количества!

– Мислете позитивно!

– Увеличете социалните си контакти офлайн (със семейството, приятелите, съседите) – те правят живота ви по-здравословен, по-малко изложен на стрес и възможно по-дълъг!

– Посещавайте своя личен лекар няколко пъти в годината за контролни прегледи и изследвания на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар и пр.!

– Движете се пеша и спортувайте!

Неделин Бояджиев
По материали от: //www.sciencedaily.com/