Когато eдин мъж наистина обича една жена, той стига на едно място в собствената си душа, където любовта вече не е преследване на задоволяване на неговите нужди.

Вместо това, тя се превръща в приключение, в откриване на тези части от него, които той може да отдаде, за да направи повече място за жената, която обича.

Това е мястото, където той доброволно се отказва от останките на егото, които стоят в сянката и застават между тях.

Това е мястото, където болката в собствената му душа го подтиква да направи каквото може, за да се загуби в нея.

Това е мястото, където двама души се сливат, за да се превърнат в един, така че вече не е очевидно къде свършва единият и къде започва другият.

Това е мястото, където небето се отваря и се изливат реки от радост и блаженство за двамата, каквито те не са познавали във физическия свят.

Даниел Нилсен