Хората, които така и не ги научиха тези обръщения…
Има един преходен момент в живота на всички хора, но най-често на дамите, в който от „момиченце, имаш ли лична карта, за да ти продам цигари?“ се стига някак си внезапно до „госпожо, ще мръднете ли от вратата, че пречите на задните огледала“. Времето между тези две знакови събития в човешкото съществуване понякога обаче е толкова скъсено, че можеш да чуеш горните две фрази в периода от една-две години, което някак си не е логично, особено ако си на 25!?!
Проблемът е, че най-често хората, които си позволяват да ти слагат грозни етикети, като „жената(?!)“, не се усещат, ама наистина. Това е като онези, които ти отстъпват място в трамвая подозрително често, а след време осъзнаваш, не че си бременна, а че с това коремче просто още напролет трябваше да си кажете чао.
Както на всички е известно, „госпожо“ отскоро стана официално обръщение, улеснявайки тези, които се чудят сега госпожица ли да ти кажат, Цеци ли направо или „ама оуууу“. Истината обаче е, че ако си си чиста госпожица, момиче, млада дама или просто нормално изглеждащо и мислещо създание около двайсет/трийсетгодишно, едва ли ще се почувстваш добре сутрин преди работа да чуеш в 280 „Ивчо премести се да седне госпожата“ или „Жената беше преди вас“,
а най-малко – критичното и ужасяващо, като атомна бомба – „Виж какви цветя носи леличката“.
Последното действа точно като същата бомба, пусната над Хирошима и над Нагасаки и над ужасената ти физиономия, докато бягаш с писъци или псуваш наум до девето коляно всички в радиус на километър/два разстояние. Леличка е леля ти Миме, дето меси ония готините козунаци, жената е цветарката до вас, която е поне на 60, а госпожа е Димова, която така и не те пусна по математика (да й таковата). Ето защо не можеш да разбереш как тези хора така и не се научиха на едно простичко „извинете, може ли да мина?“ и да си спестим цялата драма. Ако не знаете какво да кажете – по-добре замълчете или използвайте, както един много умен мъж, стандартното „дамата е пред мен“.
Повярвайте ми – няма нито една жена, от 15 до 95 години, която да не иска да чуе, че е дама.
Бъдете умни и не съсипвайте сутрините на всички дами по целокупната земя с богохулни обръщения като гореизброените. Да сте чули някой да нарича Лили Иванова и Цветана Манева лелички или госпожи? Същото е като докторката, фотографката, госпожа журналистката, леля ти Пепи кметицатата или майката на нацията. Неприемливо е и определено ненужно. И ако един ден имате дъщеря и тя се прибере разплакана вкъщи, след като успешно си е взела изпитите в Биологическия факултет, побрала се е в мечтания размер дънки, свалила е най-готиния пич от докторантите, не се е заляла с кафе и не си е счупила нито един нокът, докато е правила дисекция на жаба – това е, защото някой я е нарекъл „госпожо“, както преди много години вие сте казали на едно подобно момиче в метрото, и сега кармата на обръщенията безмилостно ви го връща. На вас, на децата ви и на цялата ви покъщнина, барабар с котката. А ако мигате на парцали, еми ще мигате, я! Кармата също е кисела кучка, защото и нея едно време (докато още е била на 22) така са я нарекли – „госпожо“… и ей го сега. Плащаме всички – до последната сричка.
Автор: Михаела Самарджиева
Източник: goguide.bg
