След раждането вътрешната връзка между детето и майката продължава, макар и по друг начин.

За да не се натъкне на противоречия, майката трябва да знае, че детето й не е нейно. То принадлежи на Бога.

Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: „Господи, благослови моето дете. Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които ти си вложил в неговата душа.“

Някоя жена казва: „Аз трябва да бъда майка!“ Ако това, че ти трябва да бъдеш майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата са майки. Обаче какво разрешиха тези майки? Майката трябва да разреши въпроса на добродетелите, че като роди едно дете, да предаде и на него своите добродетели. Значи не е достатъчно жената само да бъде майка, но тя трябва дълбоко да разбира своето положение и да го използва разумно.

След раждането вътрешната връзка между детето и майката продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце и не го е кърмила, губи нещо изключително ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си до 14-годишната си възраст.

Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му предаде малко деликатност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби, затова им се дават страдания, за да се облагородят. Когато някои страда, казвам: „Майка ти рано е заминала, затова ти трябват страдания, за да се облагородиш.“ Този е пътят за тези, които искат да се развият, да растат, да се повдигнат.

Някои жени нямат деца, защото не е трябвало да се женят или преждевременно са се оженили.

Прегръщането на бебето, особено от майката, е важно за неговото физическо и психическо здраве.

Всяка майка, още като се роди детето й, трябва да знае какво може да стане от него. Обикновено тя се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, за да поставят децата си още в най-ранна възраст в контакт с разумното начало, за да развият в тях дарбите. Ако някое дете още отначало се смущава от майка, баща, брат или сестра, то не може да възприеме разумността и ще остане идиот. А ако майката, бащата, братът кажат, че от това дете човек няма да стане, тогава каквото те казват, това става. Но и най-малкото дете, за което те казват, че няма да стане човек, ако то каже: Не, аз ще стана човек – то става. Но това рядко се случва.

Едно дете, след като се е родило, майката трябва да знае колко минути да го държи на лявата страна и колко – на дясната, когато го кърми. Да знае как да го къпе, какво да му говори, как да го вдига нагоре, как да го носи, от коя страна повече. Да не го държи много на коленете си, за да не стане лениво.

Виждали ли сте как майките люлеят децата си? Майките казват: „Нани, нани, майка“, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето действително взима тази посока в живота си, към която майката се стреми повече (Според Учителя движението наляво съответства на нисходящия път на сърцето и чувствата, докато движението надясно – на възходящия път на ума). Чрез своя ум и желания майката се свързва с детето си, докато е още в утробата й, там още тя дава насока на бъдещето му развитие.

По-магнетични от мъничките деца няма. Затова така ни привличат.

Понякога се случва майката да е с такъв характер, че не обича едно от своите деца. То ще се обича. Ако майката има любов към едно от своите деца, туй дете дълго време ще живее. Но ако майката обича детето си, а то умира, тази любов е слаба. Щом тя има любов към детето си, в нейния ум не трябва ад прониква отрицателна мисъл, че това дете може да умре. Ако майката обича детето си и мисли, че Бог ще й го вземе, нейната любов е слаба. Щом влезе отрицателна мисъл, това дете може да умре. Възможно е да се случи.

Майката прегръща детето си, което е направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие… Тя мисли, че в детето се крие някакъв велик дух. Ако не е така, готова ли е да му служи както трябва? Ако не е готова, детето ще си замине. След това майката се чуди защо Бог е взел детето й. Много естествено – тя не знае как да му служи.

Искаш да станеш майка, а не можеш да се справиш с децата си. Каква майка си, ако децата ти те бият? Майка е оная, която внушава уважение и респект на децата си.

Петър Дънов: За семейството и възпитанието на детето – Петър Дънов

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Източник: http://mostzaknigi.com