Духовността е система от вярвания, в която човек се стреми да се свърже с останалата част от съществуването си (за някои това е Господ, за други – Вселената, природата, животът сам по себе си или останалите хора).

Tърсим мир, любов и разбирателство. Много хора искат да повярват, че тайната за духовно развитие може да бъде открита в книги, на различни семинари или друг вид източник на информация, който като магически ключ да отвори вратите към щастието.

Истината е, че всичко, което може да се нарече духовен подем, идва отвътре. Свежда се до нас самите и начинът, по който гледаме на света. Сега предлагам да изминем заедно малките (големи) стъпки към духовно развитие:

Пожелайте промяната

Духовното развитие не е цел. То е пътуване, което продължава цял живот и изисква време, енергия, всеотдайност. Ако търсите бързо решение или светкавични резултати, със сигурност ще се разочаровате. Знаете ли коя е единствената разлика между хората, които успяват, и онези, които просто съществуват? Мотивацията. А вие достатъчно ли сте мотивирани?

Нови приключения

Една от най-чудесните радости в живота е придобиването на нови умения. Ако никога не опитаме нещо ново, то значи сме в застой. Бъдете активни, проявете страст и любопитство. Прекрасно е, когато човек открие неподозирани свои качества и умения.

Приемайки хората и нещата, които са извън обичайното ни ежедневие, отваряме себе си за лично и духовно израстване, и се разделяме със страха от неизвестното.

Освободете се от миналото

То е история и нищо не може да го промени. Ако живеем в него, губим възможността за нови преживявания, а емоционалният товар продължава да лежи на раменете. Затова приемете всичко случило се преди, независимо дали е лошо, или хубаво, и насочете поглед напред към духовно развитие.

Поемете отговорност

Понякога не можем да контролираме случващото се. Но от нас зависи как ще реагираме на него. Вместо да предлагате решение и да търсите причините за проблема, концентрирайте се върху своята реакция – какво можете да направите, за да предотвратите повторното му случване.

Спрете за малко и помислете

Животът протича толкова бързо, че понякога е нужно да спрем, да направим крачка назад, да изследваме себе си и това, което вършим. Чудесен начин да го постигнем е медитацията. Тя успокоява съзнанието, сякаш пречиства мислите и помага да излезем извън себе си, наблюдавайки живота.

Използвате ли разумно времето си? Предприемате ли активни мерки, за да постигнете целите си? А щастливи ли сте? Ако си подарим повече тихи мигове на размисъл, няма да прекъсваме пътя си на духовно развитие.

Бъдете отворени

От ранна възраст ни учат на различни неща по етикет, казват ни какво да мислим, често чуваме определения като „добро и лошо”, „правилно и грешно”. Независимо дали го осъзнаваме, или не, мислим за другите според това как изглеждат, какво казват и т.н.

Но за да бъдем свързани с всичко наоколо, първо трябва да започнем да приемаме хората и нещата около себе си такива, каквито са. Нужно е да направим съзнателно усилие и да спрем да гледаме през призмата на критичното око, да потърсим различни възможности и да поемем към своето духовно развитие.

Позволете на другите да бъдат себе си. Отнасяйте се към тяхната уникалност с уважение, не с критика.

Оценявайте настоящето

Лесно е да попаднем в капана на днешния твърде материализиран свят и да насочим вниманието си към желания, потребности и изисквания. Когато обаче започнем да преследваме някакви притежания, сякаш забравяме за това, което вече имаме.

Започваме да искаме още. Изпълваме се с недоволство и хвърляме куп енергия в преследване на нещо по-голямо. Стоп! Животът е тук и сега. Нека се радваме на настоящето и бавно пристъпваме към своето духовно развитие.

Приемайте нещастието

Може би всеки от нас познава по някой човек, който изглежда щастлив. Винаги се усмихва и не се проваля в това, което върши. Може да изпитате лека завист или дори да се ядосате, че всичко му е ОК, да го обявите за късметлия и да пожелаете да бъдете също толкова щастливи.

Всъщност щастието изобщо не е лична черта или ген, нито пък се определя от заобикалящата среда и хора. То е избор. И се намира в самите нас. А нещастието е другата страна на монетата. Някои хора се страхуват от него, опитват се да го омаловажат или пренебрегнат.

Само че то е съвсем естествено и дори необходимо, за да израстваме и да вървим напред. И невинаги положението е толкова зле, колкото изглежда. Всичко зависи от начина, по който възприемаме реалността, пишат в duhovno.newage.bg.

Не се страхувайте от грешките

Лошите решения и грешки могат да се окажат най-големите ни учители. Ако не сбъркаме, няма как да научим нещо ново. Гледайте на грешките като на възможности да придобиете опит, да научите нещо и да продължите към следващото стъпало на духовно развитие.

Всеки бърка. Ако можете да приемете своите несъвършенства и да гледате на всичко с чувство за хумор, ще станете по-гъвкави и с по-отворено съзнание.

Едно от най-важните качества, което ще ви помогне по пътя на духовно развитие, е търпението. Процесът на просвещение е бавен и в началото почти незабележим. Дори може да ви се прииска да се откажете.

Помнете, че той протича цял живот в мир, любов и разбирателство, а това означава да изживявате пълноценно всеки един миг. Както много други неща в живота, духовното развитие е пътуване, не дестинация.

И тук се сещам за една мисъл на Буда: „Има само две грешки, които човек може да допусне по пътя към истината: да не започне и да не продължи докрай.”