1. Икономическата принуда към робите за да работят непрестанно. Съвременния роб е принуден да работи без да може да спре чак до смъртта си. Това е така, защото средствата, заработени от роба за всеки един месец са достатъчни за да плати сметките си и разходите си за живот (ток, вода, телефон, т.н) само за един месец. Той може да плати за храната за себе си и семейството си само за един месец. Разходите за пътуването си до работата само за един месец и така нататък. Той изключително рядко има щастието и възможността да спестява. Тъй като парите на съвременния роб винаги стигат само за месец, той е принуден да работи през целия си живот до самата си смърт. Пенсията, която би трябвало да получава накрая е също една голяма фикция, защото робът-пенсионер дава цялата си пенсия за сметки, лекарства и храна и никога няма свободни пари.
2. Втория механизъм за скрита принуда на робите да работят се налага чрез създаването на изкуствено търсене на псевдонеобходими стоки, които постоянно се предлагат на робите чрез TV реклама, PR, местоположение на стоките на определени места в супермаркетите и други трикове. Съвременния роб участва в една безкрайна и безсмислена надпревара за “нещо ново”, и за да си позволи всичко това, той трябва да работи безспир.
3. Третия скрит механизъм на икономическата принуда за съвременните роби се налага чрез кредитната система. С нейна “помощ”, съвременните роби все повече и повече се вкарват в кредитни схеми, чрез механизма на “лихвения процент за кредитиране”.
Всеки ден робът задлъжнява все повече и повече, защото съвременният роб за да изплати лихвите по взет от него заем, взима нови и нови и така създава пирамида на дълга. Дългът, непрекъснато висящ над роба го кара непрестанно да работи, дори и за мизерно заплащане.
4. Четвъртия механизъм чрез който съвременните роби биват заставени да работят за скрития робовладелец е мит за държавата. Съвременните роби вярват, че работят за държавата, но в действителност робът работи за псевдо-държава, тъй като Парите на робите отиват при робовладелците, а понятието държава се използва, за да се обърка съзнанието на робите, и за да не могат те да задават прекалено много въпроси като например: защо работим през целия си живот и винаги оставаме бедни? И защо робите не получават никакъв дял от печалбата? И къде, конкретно отиват парите от платените от робите данъци?
5. Петия скрит механизъм за принуда на робите е механизма на инфлацията, подсилен от периодично устройваните изкуствени фалити, които не позволяват на гражданите да се развиват икономически. Те постоянно се разоряват и отново се налага да започват от нулата. Нарастването на цените при липса на растеж на заплатите на робите осигурява допълнително дискретен скрит обир на финансите им. Така робът обеднява все повече и повече и то без да се усети.
6. Шестия скрит механизъм, който принуждава робите да работят безплатно: Робите са лишени от достатъчно доходи, които да им позволят да се преместят другаде и да си купят недвижими имот в друг град или в друга държава. Този механизъм принуждава съвременните роби да работят в един и същ град при тежки условия, тъй като други условия просто няма и робите не могат да избягат от тази мрежа.
7. Седмия механизъм, който принуждава робите да работят безплатно е скриването на информацията за реалната стойност на техния труд. Освен за труда, също се крие и информацията за реалната стойност на стоката, която е произвел робът. Крие се и делът от заплатата, който взима работодателя на роба чрез механизмите на счетоводството, като при това той често се възползва от невежеството на робите и липсата на контрол над добавената стойност, която робовладелецът прибира.
8. За да не искат съвременните роби свой дял от печалбите, за да не искат те да получат заработеното от техните бащи, дядовци, прадядовци от нас се крият фактите за бруталното ограбване на структурите и благата, които са били създадени от многобройни поколения роби за хиляди години история. Чрез хватки, договори и продажни чиновници се крие и ограбването на природните ресурси от страна на робовладелците.
