„Panta rhei, panta chorei”, е писал Хераклит преди повече от две хиляди и петстотин години и до ден днешен остава прав – „Всичко тече, всичко се променя”. Към тази мисъл на древногръцкия философ ме върна един пасаж от „Гроздовете на гнева” от Стайнбек, за който си спомних:
„Мъжете стояха край оградите и гледаха повалената царевица, която сега вехнеше бързо и само тук-таме се зеленееше през слоя прах. Мъжете мълчаха и бяха почти неподвижни. Жените също излязоха навън и застанаха до мъжете си – да разберат дали този път мъжете ще понесат удара. Те крадешком се вглеждаха в лицата на мъжете – е, нека става каквото ще с царевицата, но другото, главното да се запази. (…) След малко от напрегнатите лица на мъжете изчезна безпомощният смут и те станаха сурови, гневни и упорити. Тогава жените разбраха, че не бива да се страхуват и че мъжете са издържали удара. Те попитаха: „Какво ще правим сега?“ А мъжете отговориха: „Не знаем.“ Но нямаше нищо страшно. Жените знаеха, че няма нищо страшно, и втренчените деца знаеха, че няма нищо страшно. Жените и децата бяха твърдо убедени – няма непоносима беда, щом тя не е могла да сломи мъжете.”
Това е едно от възприятията за мъжество: образът на суровия, устойчив мъж, главата на семейството, непоклатимия стълб, един своеобразен Атлас на цялото домочадие, твърд, корав, на моменти дори студен, чиято воля е закон за всички в къщата – образ, който дълго време е битувал в повече или по-малко стереотипната представа у мнозинството хора за мъжественост. Замислих се за това, как този, вече остарял образ се е променил и е станал неприемлив в днешното ни общество. А към пасажа от Стайнбек и – съответно – към фразата на Хераклит ме наведе една друга книга, съвсем различна по стил и естество, която изгражда значително по-различна представа за мъжество: „Napkin Notes“ на Гарт Калахан
Гарт Калахан е перфектен професионалист, здраво стъпил на земята и счита себе си за деен и способен да се справи с всякаква мисия. В скритите мигове на откровение обаче, той вижда себе си като „малък човек“, роден в град с около шестстотин души. Измъчват го съмнения, страхове и несигурност, но когато се ражда неговата дъщеря, Гарт поема своята отговорност с много обич.
Съвсем скоро обаче светът на Гарт се преобръща. При рутинен медицински преглед лекарите му откриват рак на бъбреците. Още не успял да осмисли тази новина той разбира, че коварната болест е поразила и простатата. Всички резултати сочат, че вероятността Гарт да преживее следващите пет години… е осем процента.
Как да живее с това? Изпитвайки ужаса от предизвестената смърт, той осъзнава, че няма да дочака дипломирането на дъщеря си, няма да може да ѝ предаде своята житейска мъдрост, както един родител би трябвало да направи. Въпреки своята трагедия, Гарт не изоставя своята отговорност и отказва да допусне дори и ден, в който да не общува с дъщеря си и си дава обещание: да напише послания на 826 салфетки, които да поставя в кутията с нейния обяд за училище. По този начин, дори с него да се случи най-лошото, за Емма ще има по една бащина мисъл, отправена специално към нея, за всеки ден до дипломирането ѝ.
Разбирайки за тежката диагноза, Гарт изпитва огромно чувство на вина и пред жена си. Той се бои, че ще остави семейството без баща и с много неплатени медицински разходи. Прегръщайки съпругата си Гарт ѝ казва: „Съжалявам. Болестта не влизаше в уговорката.“ А тя отвръща: „Напротив. Беше част от обета ни.“ Това е един изключително ясен и точен пример, какво на практика е съдържанието на брачната клетва „Заедно в добро и зло“.
За мен проява на истинска мъжественост е способността да изпитваме любов и не само да я чувстваме, но да имаме смелост да я споделяме с близките си хора, да контактуваме с тях, да им я показваме по деликатен, но топъл начин. А това изисква усилия, напомня ни Гарт Калахан. Именно увлекателната история на Гарт Калахан, провокира у мен въпроса за истинските Мъже днес, за това, как се е променил с времето стереотипът за мъжественост дори спрямо времето на Стайнбек, но, докато пишех тези редове, разбрах, че Хераклит не е прав по отношение на едно: любовта не се променя.
Историята на Гарт Калахан не е художествена измислица. Това е откровено споделената история на един наш съвременник, която той ни представя в книга. Хиляди родители се вдъхновяват от неговия опит, започват да споделят в социалните мрежи свои собствени послания и бележки, обръщат поглед към ежедневното общуване с децата и близките си. Книгата е преведена и на българския език – „Скъпа Емма. Бележки на салфетки“.
автор: Юлиан Жеков
