„Мисълта е безвредна, ако не й вярваш. Това, което причинява страданието, не са нашите мисли, а това, което се прекрепя към тях. Да се прикрепиш към мисъл означава, че започваш да й вярваш, че е истинска, без да провериш това. Вярването е мисъл, към която ние сме били прикрепени често пъти от много години.

Повечето хора си мислят, че те са това, което техните мисли им казват, че сa, но мислите идват от нищото и отиват обратно в нищото, като облаци, които се движат по празното небе. Те идват, за да си тръгнат, не за да останат. Няма лошо в това, само ако не се привържем към тях все едно са истина.

Мислите са като бризът или като листата на дърветата или като дъждовните капки, които падат. Те се появяват по този начин и чрез изследването им ние ставаме приятели с тях. Бихте ли спорили с дъждовна капка? Дъждовните капки не са лични – такива са и мислите. Веднъж след като болезнена идея е била посрещната с разбиране, като се появи следващия път можете да я намерите за интересна.

Това, което сме свикнали да бъде кошмар за нас, сега е просто интересно. Следващия път като се появи, можете да го намерите за смешно. Следващия път, всъщност, можете дори и да не я забележите. В това е силата да обичаш това, което е.“

Байрън Кейти