Вдъхновяващи цитати от Ървин Ялом.

Вие искате да летите, но не можете да започнете летенето с летене. Първо трябва да ви науча да вървите, а първата стъпка ще направите, като разберете, че този, който не се подчинява на себе си, се подчинява на другите. По-лесно, далеч по-лесно е да се оставиш друг да те управлява, отколкото сам да се управляваш.

Имах предвид само, че за да може един човек изцяло да се свърже с друг, първо трябва да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем собственото си усамотение, то тогава ще използваме другия като щит срещу самотата си.

Всяко дихание отразява непрестанно нападащата смърт, с чийто образ ежесекундно се борим.

Всичко отминава. Такава е природата на познанието. Нищо не живее вечно. Неизменността е илюзорна, и ще дойде ден, когато от Слънчевата система ще останат само руини.

За да остареете красиво, е нужно да се смирите с това, че вашите възможности са ограничени.

В шахмата, както и в живота, когато партията е завършила, всички фигури – пешки, царици и царе се оказват в една кутия.

Само нараненият лечител може наистина да лекува.

Бракът е свещен. Но по-добре е да разрушите бракът, от колкото да позволите той да ви разруши!

Духът на човекът е съставен от неговите избори.

Знаете ли тази стара шега – операцията мина успешно, но пациента умря.

Рано или късно трябва да изостави надеждата за по-добро минало.

Зрялата любов е да обичаш, а не да бъдеш обичан.

За да израсте високо и гордо, дървото се нуждае от бури.

Любовната обсесия служи за разсейване, затова индивидът да се вгледа в болезненостите в себе си.

Първо трябва да стана Аз, преди да стана Ние.

Идеални отношения в брака са възможно само тогава, когато те не се явяват необходимо условие за оцеляване на човек.

До степента, в която някой е отговорен за своя живот, той е самотен.

За да разчита човек напълно на другите, първо трябва да може да рзчита напълно на себе си.

Четири важни екзистенциални притеснения играят основна роля в живота на всеки един от нас – смъртта, смисъла на живота, изолацията и свободата.

Страхът от смъртта е всъщност страх от крайната форма на изолация.

Основно правило в живота – колкото по-слабо е усещането за себереализация, толкова по-силен е страхът от смъртта.

Понякога виждам по-добре със затворени очи.

Всяко „да“ има свое “не“.

Аз не вярвам, че страховете се раждат от тъмнината, те са като звездите – винаги там, но замъглени от дневната светлина.

Всеки един човек всъщност е фундаментално сам и рано или късно се изправя пред тази реалност.

Да си присвоявам чужди отговорности, е точно начинът, по който впримчвам както себе си, така и другите.

Няма роза без тръни, но много тръни без рози.

Креативността и откритията се зараждат в болката.

Аз гледам за мен в теб, тази моя погълнатост прави невъзможно да идентифицирам моите нужди и потребности.

Имайте смелост да променяте убежденията си!

От време на време мъжът се нуждае от жена точно както и от домашно приготвена храна.

Един от големите парадокси в живота е, че високата себеосъзнатост носи със себе си тревожност.

Отговорността ни към живота е да създадем нещо по-възвишено, не да развъждаме по-низшето. Нищо не трябва да спира развитието на героя в теб…

Най-желаната жена е най-плашещата. И, разбира се, не заради това, което е, а заради това, което ние си въобразяваме за нея.

Мечтая за любов, която е повече от това двама души да изпитват нужда да се притежават… Мечтая за любов, в която двама души споделят една обща страст в търсенето на по-висшата истина. Може би не трябва да го наричам любов. Може би истинското му име е приятелство.

Направете по-дълбока дисекция на мотивите си! Ще откриете, че никой никога не прави нещо изцяло в името на другите. Всичките ни действия са насочени към нас самите, с всички услуги целим да обслужим себе си, всяка любов е любов към собствения ни аз.

Отчаянието е цената, която всеки плаща за самопознанието. Загледате ли се внимателно в живота, винаги ще попаднете на отчаяние.

Чувствеността е кучка, която хапе петите ни! И колко добре знае как да изпроси частица от нашата душа, когато й е отказана частица от плътта ни.

Животът е изпит, в който няма правилни отговори. Ако трябваше да започна отново, смятам, че бих живял по същия начин, бих направил същите грешки.

Имах предвид само, че за да може един човек изцяло да се свърже с друг, първо трябва да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем собственото си усамотение, то тогава ще използваме другия като щит срещу самотата си. Единствено когато човек съумява да живее като орел, без свидетели, той може да се обърне към другия с любов; само тогава човек е в състояние да се грижи за израстването на другия.

Ървин Ялом е роден на 13 юни 1931 година във Вашингтон, американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи: “Когато Ницше плака,” “Палач на любовта”, “Изцелението на Шопенхауер”, “Проблемът на Спиноза”, “Все по-близо всеки ден”, “ Лъжи на дивана“.

Източник: http://ezoart.net