Защо се получава така? Защото подсъзнанието й управлява всичко.

Същото е и с теб!
Можеш да гладуваш със силата на волята си. Можеш да ядеш грейпфрут или дори трева. Можеш да отслабнеш с 50 килограма. Но докато подсъзнанието ти не приеме идеята „Аз съм слаб“, загубата на тегло ще е само временна.
В битката между воля и подсъзнание, победител винаги ще е подсъзнанието ти.

И така, колко могъщо е подсъзнанието?
Нощем, когато заспиш, продължаваш да дишаш, сърцето ти не спира да изпомпва кръвта и храносмилаш храната от вечерята. Но кое контролира тези процеси? И кое ти пречи да подмокряш леглото? Това е подсъзнателният ти ум.
Деветдесет и девет процента от действието на мозъка ти се пада на тази част от твоя ум, която дори не осъзнаваш.
Не е ли удивително? В състояние си да шофираш, докато дъвчеш фъстъци, пееш с радиото или правиш планове за вечеря. На всеки няколко секунди завиваш, натискаш спирачките или ускоряваш, без изобщо да се замисляш за управлението на колата. Значи, кой шофира в действителност?
Подсъзнанието ти.

Мощно записващо устройство
Ако попиташ някоя машинописка: „Къде се намират всички букви на клавиатурата?“ – вероятно ще я затрудниш! Жената може да набере 90 думи в минута със затворени очи, но не може да ти каже къде се намират клавишите, докато не започне да пише.
Защо ли? Клавиатурата е в подсъзнанието й.

Подсъзнанието ти е гигантско записващо устройство.

В него се съхраняват програми, с които си се родил – контролиращи дишането, сърдечния ритъм и хиляди други телесни функции и програми, които сам си създал – като начина, по който вървиш, говориш, пишеш, танцуваш, шофираш и свиркаш с уста.
Най-лесно се създават нови програми, преди да си навършил шест години.

Защо децата учат толкова бързо?
Мозъчните вълни при децата са различни; те са по-бавни и затова децата живеят в настоящия момент. До шестгодишна възраст ти си като отворена книга, с лекота поемаш нова информация.

Децата не притежават съзнателния ум на възрастните, който казва: „Това е прекалено трудно.“ Ето защо тригодишните прихващат руски или китайски без никакво усилие, а четиригодишни хлапета се научават за три часа да карат ски.

Децата не разполагат с филтри и бариери. Това обяснява защо можеш да забавиш необратимо развитието на едно дете, като му кажеш, че е глупаво. Каквото и да кажеш на едно четиригодишно дете – „Ти си прекрасен“, „Ти си специален“, „Ти си провал“, „Правиш мама нещастна“ – всичко се превръща в закон за него.

В много случаи лошото поведение се обяснява с подсъзнанието. Ако оставиш едно четиригодишно хлапе да играе на воля компютърни игри, в които се рита, удря и ругае, и да гледа филми, в които се рита, удря и ругае, ти ще създадеш зверче. То не притежава съзнателния ум на възрастния, за да разграничи приемливото във филмите от неприемливото в реалния живот. Това поведение е просто изкопирано, заснето. А ние виним децата.

ПОДСЪЗНАТЕЛНИЯТ УМ НЕ СПОРИ. ТОЙ ПРИЕМА ЗА ДОСТОВЕРНА ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ.

„Искам да не правя нищо.“
Подсъзнателният ти ум приема инструкциите съвсем буквално.
Никол планираше ваканция в Бали.
– В месеците преди да замина за Бали – каза ми тя – непрекъснато си повтарях: „Единственото, което искам, е да лежа и да не правя нищо“.
– Как беше в Бали? – попитах я.
– В продължение на пет дни ме мъчеше мигрена, която премина в настинка. Прекарах цялата седмица в хотелската си стая, без да правя нищо.
Две години по-късно Никол отново замина за Бали. После ми разказа:
– Все още не проумявах, че сама бях създала болестта. Затова преди второто пътуване редовно си повтарях: „Когато отида в Бали, искам единствено да лежа и да не правя нищо“.
– И как беше в Бали?
– Още първия ден пипнах някакъв вирус; не можех да се храня и да поемам течности, не можех да чета, нито дори да седя. Прекарах пет дни в болница на системи и през цялото време не правех абсолютно нищо.
Когато посеете една мисъл, подсъзнанието ви я материализира.
Никол още не бе приключила с Бали.
– За третата си ваканция – разказа ми тя – имах нова стратегия. Предварително визуализирах перфектната почивка. Виждах себе си и децата си здрави. Представях си с какво щастие се пускаме по водните пързалки, релаксираме край басейна, пазаруваме до насита и се наслаждаваме на чудесната храна. И най-накрая получихме идеалната ваканция.

Подсъзнанието и парите

Уилям Бъд Поуст спечели 16 милиона долара от Пенсилванската щатска лотария. Братът на Бъд изпрати при него наемен убиец, за да може да наследи парите му (Бъд оцеля), бившата му приятелка го даде под съд за дял от печалбата, а семейството му започна да го преследва за остатъка.
След не повече от година Бъд беше задлъжнял с един милион долара. В своя защита вероятно би изтъкнал: „Проблемът е в роднините ми!“
Обаче седем от десет лотарийни късметлии изгубват печал­бата.

Ако спечелиш десет милиона долара, това те прави милионер само временно. Дали ще останеш богат, изобщо не зависи от алчните ти роднини или от световната икономическа криза. А единствено и само от подсъзнанието ти.

Защо ми се случват все едни и същи неща?

Мисловните модели!

Забелязали ли сте, че някои хора са винаги на червено? Даваш им 10 000 долара в брой и преди да се опомниш, вече им е нужен заем от банката, за да си купят пица.
Има хора, които винаги закъсняват! Дори да станат в 6 сутринта, за да пристигнат на работа до девет, в десет и петнайсет все още тършуват из дома си за ключовете от колата и отчаяно търсят портфейла си!
Други са вечно заети.
А трети все ги скубят – търговци, телефонни компании, бивши приятелки и отдавна изгубени роднини.
Познавате ли жена, която непрекъснато се оплаква: „Винаги излизам с неудачници“? Сякаш има радар за всякакъв вид егоистични и мързеливи грубияни, за които накрая се омъжва.
Някои хора започват нова връзка на всеки шест месеца.
Някои хора намират приятели, където и да отидат. Или правят пари, където и да отидат.
Някои се забавляват, където и да отидат. Някои футболисти са винаги там, където е топката.
Някои хора винаги падат на краката си. Моделът им на мислене гласи: „Нещата винаги се нареждат.“ Колата на Тед се разваля насред нищото, но се появява непознат, който го качва при себе си, откарва го вкъщи и накрая му предлага работа!

Подсъзнателните модели са причината да се повтаря все една и съща история. Така например Мери винаги си намира чудесна работа, но никога – верен партньор. Бил никога не се разболява, но непрекъснато го изхвърлят от работа!

Нищо от това не е случайност. Ние привличаме – и сътворяваме – своите житейски преживявания чрез програмите на подсъзнанието си.

Ще кажете: „Ако подсъзнателните модели създават житейската ти реалност, тогава има щастливци, които плават по течението на безкраен низ от приключения, и клетници, които се препъват от една беда на друга.
По същия начин едни хора ще стават все по-богати, а други – все по-бедни!“
Това е самата истина. И винаги е било така.

Извод
Животът се разгръща отвътре навън.

Добрата новина
Ето каква е добрата новина: ти не си твоите мис­ловни модели и МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ ТЕЗИ МОДЕЛИ.
За да подобриш живота си, не е нужно да размишляваш как си изградил такова минало. Не е нужно да си блъскаш главата къде си сгрешил.
Достатъчно е да проумееш, че сам си подготвил почвата за тези преживявания, и да започнеш да мислиш и да се чувстваш различно.

откъс от книгата „Как работи животът“ от Андрю Матюс

Източник: http://evolife.bg