Някъде бях чела, че една от най–големите трудности пред всеки добър психотерапевт е да направи така, че клиентът му едновременно с освобождаването от интроектите, които са му прилежно вменени от обществото, в което живеем, все пак да успее да остане социално същество. Защото ние можем много да обичаме да ходим голи в къщи, но ако отидем така на работа е твърде вероятно да ни сложат диагноза.
Според мен и пред родителите стои такова предизвикателство : Как да отгледам децата си свободни, но едновременно с това и все пак социални, вписващи се адекватно в обществото ни? Това се оказва проблем за съвременните родители. На всички ни е ясно че старите методи за отглеждане на деца не работят (не, че не ни се иска от време на време да приложим някои от тях…), в следствие на което в наши дни има толкова много нови методи за отглеждане на деца, че объркването е неминуемо. Особено за родителите, които много четат и се интересуват от това как да се справят по–добре с родителството.
Един от големите проблеми, с които се сблъсках в моята практика е свързан с една проста думичка и тя е „Не!“. Не знам къде и кой е написал, че не трябва да я използваме с децата, а вместо това трябва да им обясняваме в най–малки подробности защо това което искаме то да направи е правилно. Или пък още по–лошият вариант – да започнем да ги подкупваме – имам предвид изречението: „Изяж си салатата и ще ти дам да…“. Това е много опасен капан, защото детето много лесно научава как работи този механизъм и повярвайте ми, то започва да го използва срещу вас.
Двама родители искаха да работя с дъщеря им, която е на три години. Когато отидох при тях и започнахме да говорим, малката изгаси лампата и в стаята настана пълен мрак. Никой от двамата не каза твърдо и ясно на детето си да светне лампата. Те се молеха, обясняваха, подкупваха, обещаваха, но никой от тях не пое контрола. Те бяха станали по–малки от дъщеря си, бяха ѝ дали пълната власт. И така с времето тя беше станала неконтролируема, а те не разбираха защо, въпреки че полагаха много усилия за да бъдат по–добри родители нещата не се получаваха. А все пак детето е още едва на три години. Не искам и да си помисля какво ще стане, когато дойде време да тръгне на училище или да започне работа. Не само на родителите и учителите ще им е трудно, но и на нея със сигурност.
Много е важно обаче и вие да се научите да чувате „Не – то“ на детето ви. Да му покажете, че уважавате неговото мнение и го цените. И тогава ще достигнете до онази пълноценна комуникация с него. Вашите разговори са важни, така че се научете са чувате.
Мили съвременни родители. Не се страхувайте да казвате „Не“. Това е една от най–важните думички на които можете да научите вашето дете. И е добре това да стане като им давате личен пример. Ако децата не се научат как да използват тази думичка докато са на две години е твърде вероятно да не се научат да я използват никога. Или да я научат, но по трудния начин. Именно тази думичка ще е изключително важна за тях, когато трябва да се отстоят пред някого, който злоупотребява с тях, или когато трябва да се защитят от опасност, или просто да откажат, когато някой иска да направят нещо, което те не искат.
Някои от вас, които четете тази статия ще разберете защо е толкова важно да научите децата си да казват „Не“ и да уважават „Не–тата“ на другите. Може би е имало случаи в живота ви, в които сте искали да кажете “не“ и не сте могли. Да научите вашите деца да се отстояват е един от най–прекрасните подаръци, които можете да им направите някога. Разбира се преди това ще трябва да си го подарите на себе си, но това е тема на друга статия.
Накрая искам да ви кажа да не забравяте да се грижите за себе си. Вашите деца искат вие да сте щастливи. Не го забравяйте. Само тогава ще успеете да се насладите на родителството и да изпитате истинска радост от него.