Моля ви, като майка и като родител: „Никога не живейте само заради децата си“… Това са думи на известната френска психоложка д-р Венера Слимс, която повече от двадесет години е изследвала задълбочено отношенията между родители и децата им. Тя има издадени няколко книги, които са преведени на над десет езика. Самата тя споделя, че в детството си е била жертва на майка си, която е искала да осъществи всичките си нереализирани мечти чрез нея самата.

Това не само, че не е ненужно, но е и много вредно и опасно, както за вас, така и за самите деца. Знаете ли колко много разбити съдби, колко разбити сърца, колко обиди и колко неразбиране има в отношенията в които родителите “се отдават“ на детето си?

Срещала съм жени, които се отказват от всичко в името на децата си. А след това виждам как техните деца се отказват от всичко хубаво в живота си, само защото така са възпитани. Гледката е потресаваща и адски тъжна.

История №1. Не живейте само заради децата си!

Майката на Николай остава много рано вдовица. Така и не се ожени втори път. Инвестира всичко в сина си. Купи му хубав апартамент, плаща му висшето образование… Той израсна обаятелен, успешен и силен мъж. В момента Николай вече е на петдесет години, никога не се е женил и няма деца. През целия си живот се опитва да върне “дълга си” към майка си. Нещастен е, защото майка му не може да си го подели с никоя друга жена.

История №2. Не живейте само заради децата си!

Бащата на Илиана работи денонощно заради своите деца. Той има огромни амбиции за дъщеря си. Илиана е много умна и способна и той се надява някой ден тя да стане лекар. Тя влиза в университет, но доста бързо се отказва от следването.

Тя мечтае да изживее своя собствен живот, а не този, определен от баща ѝ. Иска да рисува и се надява да стане известен художник. Когато баща ѝ разбира какво се случва, той отчаяно се опитва да я вразуми като предприема крайни мерки. Дава ѝ една огромна сметка с разходи. В нея той включва обучението в училище, дрехите, яденето, екскурзиите и иска тя да му върне всички тези пари до стотинка. Трябва ли да кажем, че от този момент нататък, Вероника никога повече не е виждала баща си. И това продължава вече тридесет години…

История №3. Не живейте само заради децата си!

Майката на Десислава се отказа от собствения си личен живот заради детето си. След развода си, тя спира да излиза, ограничава срещите си с мъже и престава да се забавлява, защото се страхува, че ако продължи да живее може да травматизира дъщеря си.

Десислава вече е възрастен човек, но така и не успява да се отдели от майка си. Тя дори и не си помисля, че има право на срещи с някакви приятели. За нея е равносилно на престъпление да остави сама дори за миг жената, която я е отгледала. Така и не започва да гради свой собствен живот и дори да мисли за такъв. Десислава вече е на повече от 40 години. Никога не се е омъжвала. Няма деца. Изпада в тежки депресии и продължава да тича по свирката на майка си, защото “така е длъжна”.

История №4. Не живейте само заради децата си!

Родителите на Марин и Александра са много добри хора. Те правят всичко заедно и всичко в името на децата. Правят всичко което мога, дори и много неща, които не са по силите им, само и само всички да са щастливи и задоволени. Семейството им от години наред е много задружно. Заедно посрещат семейни тържества, празници, ваканции и отпуски.

Но заради прекаленото отдаване на родителството си, те се губят като съпрузи и партньори. Освен децата им нищо повече не ги свързва. Те живеят над 30 години заедно само като майка и баща и когато децата напускат дома им на тях не им остава нищо друго освен да се разведат. Александра  и до ден днешен не може да си прости тази огромна лъжа, в която е живяла толкова много години. Тя вече е на 37 години и се бои да се омъжи. Бои се да не повтори тъжната история на родителите. Допълнителна травма нанася и това, че след развода, майка ѝ не издържа и слага край на живота си.

История №5. Не живейте само заради децата си!

Иван е късно родено дете. Над него се трепери още от бебе, за него се мисли непрестанно. Истината е, че майка му в един момент се отказва да чака принца на белия кон и решава да си роди дете, което сама да си отгледа. А след това решава чрез Иван да сбъдне всички свои неосъществени мечти.

Тя по всякакъв начин се опитва да го превърне във вундеркинд. Той ходи на уроци по математика, учи три езика, посещава всякакви кръжоци и свири на арфа. Майка му много се гордее с него и когато имат гости го кара да свири на арфа пред тях.

Днес Иван вече е на 40 години и е пред развод. Неговите деца вече ги възпитава друг мъж и той няма нищо против това. До ден днешен, той не знае какво иска сам. Не става вундеркинд, не издържа на високите очаквания от страна на майката и често изпада в депресии. Сега пие алкохол преди работа, по време на работа и след работа. Майка му, разбира се не вижда това.

Това са само част от историите за увредените деца и безкрайните родителски амбиции. Има много други истории, които не са нито весели, нито интересни. Когато едно дете се превърне в смисъл на живота на своите родители, то сякаш попада в ада. Все едно да затворите детето в стая, в която едва-едва прониква въздух. В началото там може да се живее, но постепенно детето започва да се задъхва. Задъхва сe в работата си, в любовта и в отношенията с колегите и близките си. Задъхва се като цяло в живота си.

Втора част

Амбициите на родителите да направляват живота на техните деца често водят до крайно обтегнати отношения. Тези родители винаги се опитват да бъдат строги, сериозни, вечно изискващи, но и са вечно недоволни. Амбициите, които те не са се осъществили в собствения си живот се прехвърлят върху децата им.

Пациентка, която посещава кабинета на д-р Венера Слимс разказва, че първият и последен път в който майка ѝ ѝ е казала, че се гордее с нея е когато тя ражда първия си син. Тя казва: „Майка ми никога не ме похвали и никога не ми каза, че ме обича. Понякога имах нужда просто да ме прегърне и да се гушна в нея, но това никога не се случи“. Те вече не поддържат никакви отношения и не контактуват. Напълно са се отчуждили.

Има различни варианти за това как тези деца ще продължат живота си.

Тези деца ще плащат цял живот за нещо. Те нямат никакво право на личен живот. Властният родител е издигнат на пиедестал. Някои деца стигат и до крайности в отчаяния си стремеж за протест. Те пият, съсипват живота си, стават хазартни личности или започнат да взимат наркотици. Рядко някое дете може да приеме подобно отношение от страна на родителите си дори и да не го показва.

Така че, моля ви скъпи родители… Не живейте в името на децата! Намерете друг смисъл в живота си. Намерете друг смисъл в майчинството и бащинството. Защо тези малки момчета и момичета да се превръщат в заложници и жертви на вашите „благотворителност“ и настойничество. Те не са ви длъжни с нищо. Вие сте им дали живот и ако искат да ви помагат, нека това да е по тяхно желание, а не по ваше настояване.

Запомнете!

Обичайте мъжа си

Децата ще пораснат и ще си заминат, но той е този, който ще остане до вас. Може да им покажете колко сте щастливи заедно, да им дадете пример и те самите да създадат свое собствено щастливо семейство. Можете да ги обсебите и да ги превърнете в самотни, незадоволени и не обичащи никого същества. Нали видяхте как тези семейства, които следваха потребностите само на децата, накрая останаха без нищо.

Обичайте себе си

Не забравяйте за себе си в надпреварата за постигане на детското щастие. Не се отказвайте от нова рокля заради нов конструктор „Лего“. Не сменяйте вашия козметик за да наемете нов учител на детето. Ако не се грижите за себе си, какво бихте могли да дадете на другите? Какъв пример? Каква любов? Откъде?

Търсете смисъла на живота над материалното.

Този живот все някога ще свърши. Затова пътувайте, четете, изградете свои духовни ценности и морални устои. Можете да черпите сили оттам, вместо да живеете и да черпите сили от децата си.

Не живейте заради децата си, моля ви!

Когато срещах хора, чиито родители са дали всичко за тях, ми ставаше много тъжно. Аз самата виждах своята собствена болка и своя собствен живот. Аз виждах мъката, разбитите сърца и опустошени души. В очите им се криеше неистов вик за помощ. И те като всички деца искаха просто да обичат родителите си. Но тяхната обич се превръщаше в дълг, задължения и насадена вина.

Дайте възможност на вашите деца да живеят, да се развиват и да дишат.

Само тогава ще имат възможност да растат и да се развиват по нормален начин. Ще могат сами да се справят с трудностите и да продължават напред в живота си. Нашата роля като родители е много проста: да ги поливаме навреме, да не скриваме слънцето, което ги огрява и да ги пазим от всякакви врагове. И тогава детето ще разцъфне като цвете, ще порасне и ще направи нещата толкова добре колкото не сме и представяли. Не живейте заради децата си, така просто ги обричате на провал.

Венера Слимс, психолог