Ние умираме на всеки няколко години заради възрастовите особености: умира нашето детство, юношество, младост, зрялост.

Ние умираме няколко пъти в месеца от умора и недоспиване.

Ние умираме от стрес и неочаквани неприятни събития.

Ние умираме когато загубим близки хора.

Ние умираме от “несправедливостта на съдбата” и “законите на живота”.

Ние умираме всеки ден, лягайки да спим след залез слънце.

Ние умираме само веднъж телом и стотици пъти духом.

Ние умираме.

Ние се раждаме.

Раждаме се нови на всеки няколко години в нашия живот.

Раждаме се с всяко зазоряване.

Раждаме се от Любовта.

Раждаме се от вулкана на светлите чувства.

Раждаме се в обятията на любимите.

Раждаме се с всяка целувка.

Раждаме се, придобивайки ценен опит след смъртта на миналото.

Раждаме се, когато надхитрим съдбата.

Раждаме се с всяка щастлива усмивка.

Раждаме се всеки ден и не по веднъж.

Ние се раждаме веднъж телом и хиляди пъти духом.

Не узнаеш ли смъртта, не започваш да цениш живота! Не умре ли душата, не разбираш ценността на раждането на тялото! Като птица феникс изгаряме напълно и се раждаме от пепелта.

Източник: https://www.webmiastoto.com