Няма грозни жени! Има бедни жени. За пръв път чух това изказване в гимназията от учителката ми по български език З.А.. Тя е около 70-годишна, но винаги добре изглеждаща и с усет към стилното и красивото, дори на тази възраст. Винаги много лек и едва забележим грим.

Определено имаше стил и се усещаше както от парфюма й, така и от дрехите, които носеше, от жестовете и от всичко в нея. Всичко бе толкова премерено и лъхаше хармония от съчетанието на всяка част от облеклото, аксесоарите и обувките. Не мисля, че ми стига речника да опиша достатъчно добре цялостната й визия. Определено има вкус и го показва, но със сигурност нищо по нея не беше евтино!

Всичко в нея казваше с премерен тон “Аз съм истинска жена, интелигентна, нежна и красива дори на тази възраст”. Гласът й, жестовете й, езикът й – всичко беше в истинска и нежна хармония. Винаги ще я помня като пример за изисканост и вкус. Тя ми показа, че за красотата и стила възрастта не е определяща.

Но това не е най-важното. По-важното е, че тя много добре осъзнаваше колко струва красотата и хубавият женски живот. Тогава не разбирах напълно изказването й, но с времето го осъзнавам все повече и повече.

Всяка жена се старае да е красива – едни повече, други по-малко. Социалните мрежи за съжаление изградиха един прототип за красота, който мнозина сляпо следват, надявайки се да постигнат същите резултати. А целта е една – да бъде харесвана и желана. Разбира се всяка жена иска да бъде харесвана и желана, да й се казва колко е красива.

Сега ще говоря общо, а няма да гледам частните случаи. И ще изкажа едно от многото мнения, като не ангажирам никой с това, което мисля. Да няма после “Ама тя ни слага под общ знаменател?!”. Говоря това, което виждам и чувствам!

Днес, за да се стараеш да бъдеш красива, трябва да полагаш много грижи, да влагаш време, енергия и СРЕДСТВА!

Ставаш сутрин къпеш се, правиш си прическа, слагаш основа, после фон дьо тен, пудра, руж. Сега ще кажеш “Ама аз слагам малко, за да подчертая естествената си красота!”. Хубаво де, но не в това е въпросът сега.

После малко сенки, за да подчертаеш очите си, очна линия и за завършек спирала. Не забравяй и матиращото червило. Обици, гривна и часовник… Днес ще облечеш синята рокля на цветя, ще сложиш и красивите си нежни крака в онези убийствено скъпи обувки. Няколко впръсквания от омайния ти парфюм. Вземи и онова сако и малката сладка чанта… Сигурно има и още, но не се сещам, в това отношение съм ограничена.

Ти си мъж! Вървиш по улицата, край теб минава уверена жена в красива рокля, ухае прекрасно, очите й са толкова красиви. Чудиш се колко ли е красиво тялото под роклята й. Кожата й е гладка и изглежда толкова нежна. Облечена е като кукличка и смело почуква с тънките си токчета. Искаш я? Защо? Защото е като излязла от списание. С една дума истинска красавица!

Но за съжаление красотата е скъпа! Скъпа е буквално, метафорично и преносно. Изключвам всички жертви, които жените полагат, за да изглеждат добре. Днес ще говоря за друг аспект на цената, която плащат. Тази, която се измерва в парична стойност, и то голяма.

Да мъже, чудили ли сте се някога, когато видите много красива жена, освен как да я заговорите, чудили ли сте се колко й струва роклята, обувките, обиците, чантата, маникюрът, педикюрът, часовникът, спиралата, прическата, кола маската, процедурата за подмладяване, бельото, личният треньор, хранителният режим, червилото, чорапите, коприненото бельо и разбира се парфюмът. Защото всичко това върху една истински поддържа жена, и всички знаят за какво говоря (да, и за чалга певиците), всичко това върху една такава жена е доооста скъпо!

Някой мъж някога замислял ли се е колко излиза на месец на една много поддържана жена да изглежда така. Говоря за истински поддържаните жени от нокътя на кутрето на крака й до връхчетата на косата й. Има разлика в това да изпратиш жената на фризьор за 20 лв. и за 200 лв. Да й купиш рокля за 50 лв. и за 150 лв. Разликата е, че и в двата случая няма да я познаеш, но в единия ще искаш да я покажеш на приятелите си. Познай в кой!

И сега идва любимият ми въпрос “Кой плаща?”. Той казва: “Искам красива, добре поддържана жена, да ухае добре, да се облича добре, да хваща окото и всички да ми завиждат, че съм с нея, да бъде представителна, да бъде моята визитка, ако може и да е умна, но не много, за да не ме засенчва”. Мили мъже, всичко това е хубаво, прекрасно, в правото си сте, но тук има “малко” противоречие.

“В същото време искам да не е златотърсачка или кариерата да не й е фокус”. Е, и това хубаво, но кой ще плаща? Добре, има момичета, които имат заможни родители, те ще плащат, но до време. Какво правим след това? За да изкарваш като жена достатъчно пари да си плащаш наема, хубавата рокля и прическата, и да имаш за храна, ако си достойно момиче трябва да имаш добре платена работа на хубава позиция и да се трудиш много, за да я стигнеш тази позиция – с две думи трябва да си кариеристка. (Тук говорим за момичета, които не си вдигат краката).

Какво се получава, че ако си нормално момиче, средностатистическо по естествена красота и с мозък, как решаваш този проблем, не знам. Ако някой знае, да ми каже.

Да сега някой ще каже “Намираш баланса”. Е, хубаво де, ама мъжете кои жени заглеждат по улицата – балансирано красивите или тези, които изглеждат като от корица?

Всеки има вкус, но пак казвам говорим общо.

Автор: Марта Добрева. Още интересни текстове на автора ще откриете на mishmashstories.com.