Когато светлините угасват, аз не виждам причина да плачем… Време е да си кажем последно сбогом. (И не това съвсем не е песен на Europe, това е нашият живот.) С теб хиляди пъти опитахме да бъдем щастливи, но все нещо ни се изплъзваше. Нямам избор, трябва да си тръгна, защото иначе ще бъде престъпление спрямо нашата любов, която вече е на системи. Нека запазим поне малка част от нея, нека да не я убиваме, защото може би ще се срещнем някъде другаде, когато сме готови да поемем риска да се обичаме до край. Но сега определено не е времето, в което може да останем заедно.

Виждам болката в очите ти, яда ти също. Знам, че за пореден път те разочаровам, знам, че още преди да проговоря ти знаеше какво щях да ти кажа, защото няма друг, които ме познава по-добре от теб. Но животът просто ни среща в миг, когато тази фатална любов може само да ни убие, не може да ни направи истински щастливи. Да, знам, че сърцето ти гори за мен, знам, че душата ми и душата ти са сякаш парченца от разпилян пъзел, но въпреки това ни липсва нещо, нещо, което за пореден път не успяхме да открием.

Не знам дали съм твоята голямо любов, но повярвай ми ти определено си моята. Питаш защо си отивам тогава… Защото не винаги най-голямата любов е последната, защото понякога в най-голямата любов има толкова много страст, която не може да бъде овладяна и това прави пожари, които опустошават всичко по пътя си.

Повярвай ми, искам да те задържа, но вече светлините угасват и е време да си тръгна. Не ме мрази, любов… Остави едно кътче в сърцето си, което да бъде олтар на това, което имахме… Но нека този път наистина си кажем сбогом, защото не знам дали следващия път ще можем да разделим…

Източник: БТА